— И стадионите от Европейското първенство през 2004-та — сети се Томаш. — Много печеливш проект, а?
— Нима не е?
— Колко стадиона построиха? Седем?
Филипе разпери пръстите на двете си ръце.
— Десет! — извика разпалено той. — Седем беше изискването на УЕФА, но нашите своеволни управници — хора, които предано се грижат за парите на данъкоплатците, решиха чрез ПЧП да изградят общо десет стадиона, много повече от необходимото, на цена от близо седемстотин милиона евро. Само при стадиона в Брага ръстът на предвидените разходи надхвърли триста процента. Когато информирали спортния министър Жозе Лело, че стадионът в Лейрия ще струва двадесет милиона, той според пресата отвърнал:, Двадесет милиона? Трябва да е много повече!“. Първи въпрос: Защо? Отговор: Защото на власт са били управници, които са искали да блеснат пред електората. Втори въпрос: Как се забогатява от стадиони? Било ли е стриктно спазено съотношението разходи-ползи? Не. Гарантирано е преизбирането на същите управници, славата на управляващите сред електората и навярно злословието на приятелчетата архитекти и инженери. Трети въпрос: Какво се случи с тези стадиони? Отговорът е тъжен: Приходите от стадионите в Лейрия, Луле и Авейро не стигат за покриване на разходите. Загубите са толкова големи, че кметството в Авейро обмисля дали да не разруши техния. — Филипе се обърна към шофьора.
— Питам: Има ли осъден за тези престъпления срещу португалската икономика?
Въпросът накара историка да се разсмее.
— Доколкото знам, не.
— Но публично-частните партньорства послужиха и за нещо друго — отбеляза Филипе. — През 2007-а пътните ПЧП се превърнаха в нещо, наречено Estradas de Portugal[38], което не е нищо друго освен схема за пилеене на пари. През 2009-а нетната настояща стойност на предвидените разходи за тези ПЧП беше дванадесет милиарда евро; цифра, която през следващата година като с вълшебна пръчка падна на пет милиарда.
Томаш бързо пресметна.
— Седем милиарда по-малко — отбеляза той. — Къде са отишли тези пари?
— Откъде да знам? Това никога не бе обяснено или оправдано по смислен начин! Но е факт, че за една година изчезнаха седем милиарда евро в рамките на нетната настояща стойност! Да има арестувани?
Без да отмества поглед от шосето, шофьорът се усмихна.
— Ами няма…
— Истината е, че един нарастващ дял от държавните приходи и разходи е отделен от държавния бюджет. Схемите за това са безброй. Дали държавата и общините имат бюджетни ограничения? Откриват се държавни и общински фирми, които започват да правят разходи, които не се следят от държавния бюджет или от парламента. Бяха създадени близо хиляда публични компании, за да харчат на воля и без контрол, а обществените средства трябва да хранят повече от три хиляди учреждения, институти, фондации, обсерватории и други. Болниците харчат много и това увеличава разходите на държавния бюджет? Вместо да контролират разходите, те се превръщат в държавни предприятия, както се случи с болница „Кюри Кабрал“ в Лисабон. По този начин те вече не са част от изтъняващия бюджет и това позволява на управляващите сериозно да заявят, че водят държавна политика на намаляване на разходите. Продължават да се харчат пари, разбира се, но това става скрито. С помощта на тези публични компании правителствата теглят големи заеми и правят чудовищни разходи, без нищо от това да бъде отчетено в държавния бюджет.
38
Акционерно дружество с обществен капитал, което се грижи за пътната инфраструктура в Португалия. — Б. пр.