— Аз?
— Да. Представете си, че вместо да ви уволнят, момчетата от сервиза на вашия братовчед ви бяха предложили да работите без възнаграждение. Щяхте ли да приемете?
— Разбира се, че не. Що за глупост? Това значи да приема да ме експлоатират.
— Ах, безделник такъв! — възкликна Филипе с престорен фалцет. — Това означава, че мислите само за пари, за печалба.
— Не е така! Нуждая се от заплата, за да се издържам.
— Който работи за заплата, работи за пари, драги. Тоест един вид за печалба. Спокойно, това не е срамно. Да работиш за пари и за печалба, е напълно законно. — Той вдигна пръст. — Това, което важи за вас обаче, важи и за един предприемач. Търсенето на печалбата е естествено и полезно в една икономика, в това няма нищо лошо. Ако всички печелят, икономиката ще е стабилна.
Хванат в мрежата на тези аргументи, Алешандре тръсна глава, сякаш това можеше да му помогне да се измъкне от капана.
— Добре… отклоняваме се от темата — напомни той. — Въпросът е до каква степен намаляването на IЯС[39] на фирмите е справедливо спрямо обществото. Струва ми се правилно те да плащат данъци като всеки работник. Защо предприемачите да плащат по-малко? Само това оставаше!
— Фирмите вече плащат по-малко, драги — отбеляза Филипе.
— И за това си има причина. Намаляването на данъка за фирмите е законно и желателно, ако облагодетелства обществото. Случаят е такъв.
— Така ли? Как?
Приятелят на Томаш замълча за миг, обмисляйки отговора си.
— Какво е предприемач?
Алешандре се разсмя.
— Човек, който експлоатира работниците, за да се нагуши с пари.
— Предприемач е всеки един човек, който реши да си основе фирма. Това може да съм аз, Томаш или вие. Представете си, че сте вие. Уволнили са ви от сервиза, не можете да си намерите прилична работа и отчаян, взимате парите, които сте събирали с години, и започвате бизнес. Например производство на обувки. Щом ще го правите, трябва да прецените печалбата и разходите. Какви машини ще ви трябват и колко ще струват? С каква суровина ще работите? Кожа? Колко струва кожата? А работници? Колко ще са ви нужни? Десет? Колко ще им плащате? Колко ще плащате на социалното осигуряване за всеки един от тях? И колко IRC ще трябва да давате на държавата? Правите си сметките и започвате да схващате, че така не става, ще има и минуси. Машините са скъпи, заплатите за персонала са високи, данъците ще погълнат останалото.
— Да, разбира се, че работата на един предприемач има своите трудности. Не казвам, че не…
— Помислете, драги. Какво ще стане, ако не отворите фабриката? Десет души ще продължат да бъдат безработни, като не броим вас, разбира се. Всички те ще получават обезщетение за безработица от една фалирала държава. Освен това няма да печелите, поради което хазната остава с празни ръце. Какво печели държавата? Нищо. Тя губи.
— Така е, признавам.
— Или ако все пак искате да започнете бизнес, може да го направите в… Чехия. Там работната ръка е по-евтина и по-квалифицирана. Или в Ирландия, където корпоративният данък е само 12 % и е по-лесно да уволните работници, ако нещата не потръгнат. Иначе казано, Португалия губи инвестиция, която Чехия или Ирландия печелят. Десет ирландци си намират работа, португалската държава запазва ангажимента си към десетте безработни, които вие бихте наели, но не го направихте, и остава без процент, макар и минимален, от печалбата, която в крайна сметка ще имате в друга страна.
Пътникът на задната седалка поклати глава.
— По тази логика робството би помогнало…
— Така мислят и постъпват в комунистически Китай — отбеляза Филипе, натъртвайки на думата комунистически. — Живеем в глобална икономика и се конкурираме със страни, чиито граждани мизерстват, работят като роби в замяна на почти никакво заплащане. Не казвам, че ще паднем на нивото им, не е нужно, но все в нещо трябва да отстъпим.
— Германците не отстъпиха — възрази Алешандре. — Живеят в същата глобална икономика, конкурират се с Китай и не понижиха жизнения си стандарт.
— Много грешите — поправи го Томаш, нарушавайки мълчанието си. Припомни си разговора, на който бе присъствал в килията в Атина: думите все още звучаха в съзнанието му. — През 2003-та германците започнаха да провеждат политика на намаляване на реалните заплати и съкращения на социалните разходи. Затова днес имат здрава икономика. Научиха се да се състезават. Освен това те имат икономика на търгуемите блага във високите технологии и използват капитала, за да я развиват. А ние, вместо да инвестираме в качествена търгуема икономика, използваме капитала, пак повтарям, за да правим бетон. Държавата инвестира в магистрали, семействата си купиха къщи, автомобили, ходят на почивка, докато много фирми живеят от кредити, за да запушат дупките и да финансират инвестициите си. Ако португалският държавен дълг е катастрофа, частният дълг е трагедия.
39
Impostosobreo Rendimentode Pessoas Coletivas (порт.) — данък върху приходите на юридически лица, корпоративен данък в Португалия. — Б. пр.