Объркан, пътникът на задната седалка свъси вежди.
— Извинете, но… Вие обяснявахте колко са важни предприемачите, а сега… си противоречите.
— Не е така. Парите на една страна идват преди всичко от средния и дребния бизнес, работниците, които изкарват с труд парите си и инвестират в някакъв бизнес. Средните и дребните предприемачи съставляват 99,7 % от предприемаческата гилдия в Португалия. Те са важните.
— Какво говорите!
— Така твърди статистиката. Големите фирми, от една страна, създават работни места, но от друга страна, ги унищожават. Истинският мотор на икономиката не е държавата, а бизнесът, и по-точно малките и средните предприятия. От тях зависят близо седемдесет процента от новосъздадените работни места. Освен това на тях дължим близо половината от нашия износ: малката фабрика за луксозни обувки в Сао Жуао да Мадейра малките текстилни заводи във Вале ду Аву, производителите на вино и зехтин, ресторантите, магазините и сладкарниците, които обслужват туристите в Алгарве. Ако им се помогне, ще се помогне и на икономиката. Но какво стана в Португалия? Управляващите не просто угоиха държавата и харчиха пари за бетон, те подпомагаха само големите фирми, с които създадоха партньорски, роднински и протекционистки връзки и разменяха услуги и влияние. — Филипе сви палеца и показалеца си в кръг. — А за малките и средните предприятия — нищо. Нула. Какъв е резултатът от тази брилянтна политика? Стигнахме до банкрут.
— Добре — съгласи се Алешандре. — Но големите държавни инвестиции подкрепят икономиката…
— Ако е така, защо не помогнаха? Португалия прекара последните десет години до колапса на икономиката, изливайки десетки милиарди евро в бетонната политика с обекти из цялата страна. Ако вярваме на тази теза, БВП трябваше да е скочил с около седем процента, не мислите ли?
— Ами… да.
— Средният ръст на БВП през последните десет години до влизането на МВФ в страната, тоест от 2001 — ва до 2011 — а, е под един процент! По-точно 0,3 %.
Младежът го изгледа смаяно.
— Нула цяло и три?
Филипе разпери ръце, сякаш току-що бе приключил някаква демонстрация.
— Виждате ли, драги? Противно на пропагандата, държавните инвестиции доведоха до нищожно, дори нулево икономическо развитие. Голяма част от парите са изхарчени за обекти, които не възвръщат дори и половината от необходимите средства за погасяване на дълговете и лихвите.
Все още озадачен, Алешандре тръсна глава. Бе изненадан, че въпреки десетгодишните инвестиции в държавни обекти средният ръст на БВП беше почти нулев. Как е възможно?
— Искате да кажете, че трябва да се заложи на малкия и средния бизнес?
— Точно така. — Филипе вдигна пръст, за да направи уточнение. — Но има един проблем. Crowding out[41].
— Crowding… какво?
— По принцип банките имат пари, за да отпускат заеми, нали? — поде Филипе. — Разбира се, тази сума е ограничена. Представете си, че наличните пари са една торта. Половината от тортата е за държавата и големите предприятия, а другата — за средния и малкия бизнес. Можете ли да си го представите?
— Да, парите са торта, разрязана по средата.
— Става така, че държавата, поради пагубната си политика, обеднява и се нуждае от цялата торта. Как постъпва тя? Правителството отива при банкерите и казва: „Дайте ми всичко“. Тъй като банкерите и правителството са партньори и си разменят услуги, първите отстъпват. Извод: цялата торта отива при държавата, едно малко парче остава за приятелчетата от големите фирми. А малкият и средният бизнес? Остават без нищо, разбира се. Това се нарича crowding out. Държавата избутва малките и средните предприемачи далеч от тортата.
— Но това вреди на икономиката!
— Какво мислите, че се случва в Португалия, драги? Точно това! Няма пари, нито помощи за малкия и средния бизнес, които са истинският двигател на икономиката. После се учудват защо страната не е конкурентоспособна и стига до предфалитна ситуация.
Разговорът беше потискащ и събеседниците изпитваха необходимост да отдъхнат. Съсредоточен в пътя, Томаш бе останал мълчалив през повечето време, обмисляйки информацията, докато приятелят му и младежът на задната седалка спореха така, сякаш бяха натоварени с цялата отговорност за спасяването на страната.
В колата настъпи тишина; пътниците наблюдаваха пейзажа навън, а пръстите на Филипе не спираха да галят плика със загадъчните закодирани редове. Някакво съмнение се прокрадна в душата на историка; имаше нещо, което не се връзваше.
— Виж, Филипе — каза накрая той, нарушавайки тишината. — Ти наистина си много добре информиран за тези проблеми. Думите не бяха изречени с въпросителен тон, но всъщност си беше въпрос: откъде, по дяволите, знаеш всичко това — Томаш беше историк и поради интереса си към икономическата история следеше събитията. Доколкото му бе известно, с Филипе не беше така.
41
Ефект на изтласкване (англ.) — икономически термин, означаващ свиване на инвестициите в частния сектор, предизвикан от дефицитното финансиране държавните разходи. — Б. пр.