След двадесетте мъчителни минути, посветени на кризата, новините се промениха. Четирима ранени в пожар на сграда в Сетубал, един от тях в тежко състояние; националната гвардия бе задържала безработна актриса за пренасяне на наркотици в градчето Вилар Формозо; престрелка по улиците на Лисабон причинила смъртта на двама души — един полицай и…
Слисан, Томаш се ококори.
В този момент „Тележурнал“[47] отразяваше случилото се с него и Филипе същия следобед. Историкът се наведе напред и проследи с повишено внимание информацията, предавана от монотонния глас на водещия на фона на кадри с няколко корабчета касилейро, прекосяващи Тежу.
— … междувременно с разследването се зае отдел „Тежки престъпления“ към криминалната полиция, който преди минути разпространи снимка на главния заподозрян. — Изведнъж екранът се изпълни със собствения му образ. — Това е историкът Томаш Нороня, който се укрива от властите. Според свидетели той е застрелял жертвите от упор.
Томаш бе обзет от безгранично изумление. Главен заподозрян? Застрелял жертвите от упор? Беше толкова смаян, че за миг остана напълно неподвижен; въпросите се блъскаха в главата му в безподобен хаос. Не можеше да повярва на онова, което чуваше. Тук имаше някаква грешка, недоразумение, подмяна на…
Нe.
Опита се да се успокои и да мисли трезво. Това, което се случваше, не беше нормално, каза си той. Как е възможно така бързо от мишена на убиец да се превърне в главен заподозрян? Хвърли поглед на полицейската призовка, която му бяха връчили в болницата преди по-малко от час. Щом в онзи момент той все още е бил обикновен свидетел, призован да даде показания в управлението, какво се бе случило в този кратък интервал or време, че аластитс да променят хода на разследването и да го обявят за убиец?
Припомни си необяснимия страх в очите на Филипе и многобройните му предупреждения за влиянието на онези, които го преследваха. Усети тежестта на плика, наследен от него, в ръцете си и тейзъра в колана и осъзна, че онова, в което се бе забъркал, не е обикновен криминален случай. Спомни си как следобеда онзи мъж бе застрелял полицай в главата на улицата посред бял ден. Подобно нещо би извършил само напълно луд.
Или човек, който се мисли за недосегаем.
Мислите му се върнаха към Филипе, и по-специално към настойчивостта, с която в последните си мигове живот го умоляваше да избяга незабавно, защото „те“ идваха за него. Приятелят му от гимназията бе повторил тези думи многократно и Томаш започваше да гледа на този случай по друг начин. Тогава не бе обърнал внимание, струваше му се прекалено, може би страх от преследване, сигурни признаци на параноя, но сега…
— Господин полицай! — извика една от жените в чакалнята. — Господин полицай, той е тук!
Съзнанието на Томаш се върна към реалността и той изненадан видя жената да сочи с пръст към него.
— Наистина е той! — възкликна старецът с бялата брада. — Той е… престъпникът!
Историкът осъзна, че всички в чакалнята бяха видели новините на „Тележурнал“ и снимката, разпространена от криминалната полиция, разпознавайки в нея лицето на мъжа, който седеше до прозореца.
— Престъпникът… убиецът е тук!
Зад плота дежурният ги гледаше с недоумяващо изражение, без да разбира напълно причината за това вълнение, а Томаш си даде сметка, че разполага само с няколко секунди, за да вземе решение. Дали да остане и да изясни цялото това недоразумение? Изкушението беше голямо, това със сигурност би било най-лесно, но заключи, че точно това биха искали неговите преследвачи. Всичко това бе стратегия, с която да го доведат тук и да го хванат.
Той се изправи и побягна.
XXVI
— Стой на място!
Томаш чу вик зад себе си и разбра, че дежурният е по петите му. Какъв късмет, помисли си той, докато препускаше надолу по улицата; тялото все още го болеше, но в кръвта му кипеше адреналин. Защо сред толкова шкембести ченгета трябваше да попадне на този чевръст младеж?
47
Новинарска емисия, излъчвана всеки ден от 20:00 ч. по обществената телевизия RTP1. — Б. пр.