— Когато ми даде името ви, той умираше — оправда се Томаш.
— Нищо от това не бе планирано, разбирате ли?
— Въпреки това…
Последните събития, както и всичко, което се бе случило на корабчето, бяха съвсем живи в паметта на историка. В крайна сметка такива неща не се забравяха лесно. Но това бе ужасно много информация, която се бе натрупала хаотично в паметта на Томаш. Но думите на похитителката задействаха някаква лампичка в мозъка му. Наистина бе логично Филипе да му бе казал нещо, което да го идентифицира пред Ракел. Сега, когато тя бе заговорила за това и опитвайки се да си спомни, умиращият му приятел всъщност бе споменал нещо, което… което…
— Кажи й, че няма да мога да я заведа в Дисниленд!
Агентката от Интерпол отвори широко очи.
— Моля?
— Това бе посланието, което Филипе заръча да ви предам, когато ми каза да се срещна с вас — обясни португалецът; споменът за този разговор все още бе жив и подробностите се подреждаха като парченца от пъзел. — ,Кажи й, че няма да мога да я заведа в Дисниленд.“ Това бяха точните думи, които той произнесе, когато ми даде името ви.
Ракел изглеждаше смаяна. Очите й се навлажниха и погледът й заблестя; бе очевидно, че тези думи означават много за нея. След един дълъг миг тя си пое дълбоко дъх и най-сетне свали пистолета.
— Muy bien[70] — каза испанката. — Убедихте ме.
Португалецът въздъхна от облекчение.
— Слава богу — усмихна се той. — Вече си мислех, че тази история няма да свърши добре.
Ракел се изправи, разтваряйки яркочервения си елек, и прибра пистолета в кобур, който носеше под лявата си мишница. Приближи се до Томаш и пъхна един ключ в белезниците. Освободи го и се отправи към кухнята.
— Гладен ли сте? — попит а тя от вратата. — Искате ли нещо за пиене?
— Честно казано, бих хапнал нещичко. Какво ви се намира?
— Паеля.
Разочарован, Томаш завъртя очи; сухият и солен испански ориз не бе сред любимите му ястия. Но нима можеше да си позволи придирчивост? Майка му казваше, че по време на война хората са се хранели дори с плъхове. Паелята определено бе за предпочитане пред плъховете.
— Чудесно.
От кухнята се чу тракане на чинии, хлопане на вратички и жуженето на микровълновата печка. Три минути по-късно Ракел се върна в хола с поднос с две чинии и две чаши червено вино. Остави подноса на масата и покани историка да седне. Томаш поднесе една хапка към устата си и вкусвайки храната, се усмихна.
— Приготвих я вчера — каза Ракел. — Добре ли е?
Беше ужасно.
— Отлично! — излъга той. — Превъзходно!
Истината беше, че гладът притъпяваше неприятния вкус на паелята. Томаш, разбира се, предпочиташе сочния и апетитен португалски ориз, но при тези обстоятелства гладът взе връх и след няколко хапки дори започна да му се струва, че ястието не беше чак толкова лошо, особено полято с вино„Риоха“.
— Трябва ни план за действие — заяви испанката. — Някакви идеи?
Томаш набързо сдъвка храната, издаването на нечленоразделни звуци с пълна уста не беше в стила му.
— Планът е много прост — каза той, след като преглътна. — Позволете ми днес да си почина. — Започна да жестикулира с вилицата си. — Утре сутрин ще отидем до Мадрид да вземем документите на Филипе и аз ще се опитам да разгадая кода, който ще ни отведе до диска. Останалото е лесно. Ще намерим проклетото дивиди, ще видим какво има на него и ще го предадем в Международния наказателен съд. — Той сви рамене.
— Нищо сложно, както виждате.
Испанката повдигна вежди.
— Филипе ми е говорил за Международния наказателен съд — отбеляза тя. — Но признавам, че не разбрах защо.
— МНС заведе дело срещу виновниците за кризата и ги обвини в престъпление срещу човечеството. Дискът съдържа материали, свързани с делото.
— Имате ли представа за какво се отнасят?
Томаш кимна.
— Съдържанието е описано в документацията, която Филипе ми даде. Материалите имат отношение към деликатни въпроси, свързани с кризата.
— Хм, Виепо[71] — съгласи се испанката. — Честно казано обаче, не схващам добре същността на кризата.
— Поне знаете ли какво я предизвика?
— Че кой не знае? Борсата в Ню Йорк се срина и… обхвана целия свят.
Португалецът пъхна още една хапка ориз в устата си и задъвка енергично. След като преглътна, той се взря в събеседничката си.