— Защо твърдите, че развитието на най-големите банки е опасно? — учуди се Ракел. — Какво значение има това?
— Една от основните идеи на капитализма е свободната конкуренция — напомни Томаш. — За да има свободна конкуренция, пазарът трябва да бъде регулиран внимателно. Ако не е така, както в случая, капиталистическата система атрофира и се създават олигополи[76] и монополи, които са пагубни за конкуренцията. И точно това се случило. Първото голямо сливане било през 1998-а между „Ситикорп“[77] и „Травълърс“[78], което създало най-голямата компания за финансови услуги в света-„Ситигруп“[79]. Едно незаконно сливане, впрочем, тъй като нарушавало закона „Глас-Стийгъл“. Всъщност това сливане е моторът на отмяната на закона през следващата година. Тогава големите банки започнали да поглъщат други и да стават все по-големи, до такава степен, че в един момент станали изключително могъщи. Превърнали се в такива гиганти, че евентуален фалит бил немислим, защото щял да повлече цялата икономика, разбирате ли?
— Създал се риск от срив на системата, както през 1929-а.
— Именно. Но с едно усложнение: тъй като самите те знаели, че са прекалено големи, за да се признае фалитът им, започнали да действат безнаказано. Тоест поемали и най-невъобразими рискове, за да печелят още пари. Ако сделката била успешна, печалбата оставала за тях; ако се проваляла, държавата щяла да се намеси с парите на данъкоплатците, за да ги спаси и да предотврати глобален крах на икономиката. Разбирате ли каква е схемата? Рискът си струвал, защото големите банки печелели дивиденти, без никога да търпят щети, тъй като държавата нямало да ги остави да се сринат.
Испанката леко поклати глава.
— Хм… Разбирам — прошепна тя. — Но какви точно рискове поели те?
Историкът потри ръце с нескрит ентусиазъм, приготвяйки се да премине към основното.
— Тук започва интересното! — възкликна той. — Първо, създали бонусна схема, от която получавали цяло състояние за годишни и дори тримесечни постижения. Например, ако предприемали нещо, което да им донесе незабавна печалба, макар и пагубно в дългосрочен план, те получавали бонус в края на годината или в края на тримесечието. И когато след няколко години се проявявали негативните последици от решението им, вече никой не можел да им отнеме тлъстите бонуси. — Томаш й намигна. — Виждате ли къде е измамата?
— Да, да.
— Това отворило врата към несекващи печалби, очевидно — продължи историкът. — Обикновено търговските банки печелели от отпускане на заеми с парите от депозити с по-висока лихва от тази, която плащали на вложителите. Но с новите правомощия, дадени от дерегулацията, те открили нови начини за правене на пари. Един от тях били комисионите. Клиент изпраща пари в сметката на баба си? Плаща комисиона. Клиент купува парфюм на гаджето си с кредитна карта? Плаща комисионна. За всичко се плаща комисиона!
— Ужасно е, самата аз се оплаквам от това — сподели испанката. — Банката ми взима пари и за най-малкото нещо…
— Когато през 1999-а законът „Глас-Стийгъл“ най-сетне бил анулиран, на мода бил балонът „дог ком“ и народът инвестирал като луд в онлайн фирми — каза Томаш. — Този балон се пръснал още на следващата година, предизвиквайки бърза рецесия в Щатите. Какво направил Фед? Свалил лихвения процент, опитвайки се да стимулира икономическото развитие. Парите станали достъпни и накъде потекли? Към пазара за недвижими имоти, тъй като президентът Буш току-що бил освободил от данъци жилищата с цена до половин милион долара. Недвижимите имоти са скъпо нещо и тъй като комисионите обикновено се таксуват в проценти, тук банките съзрели златна мина. Следователно трябвало да отпускат заеми за жилища.
Погледът на Ракел почти инстинктивно се отклони към изоставените сгради в Сесеня, които се виждаха от прозореца на хола.
— Това ли е началото на балона на недвижимите имоти?
— Абсолютно — потвърди събеседникът й. — За да го надуят, банките разчитали на ниските лихвени проценти и на серия от финансови иновации, които малко хора разбирали. Например дериватите[80] — нов продукт, който според закон от 2000 година не може да бъде регулиран.
Испанката го погледна неразбиращо.
— Дери… какво? Какво е това?
— Дори самите банкери не са особено наясно — разсмя се Томаш. — Както самото име подсказва, стойността на дериватите е производна от стойността на друг инструмент. Например аз залагам, че цената на акциите на вашата авиокомпания „Иберия“ ще бъде по-висока след една година. Този залог е дериват, разбирате ли? Всъщност става въпрос за пазар на залози. Правят се залози за бъдещата стойност на акциите на компании, за времето, за цената на петрола, за златото… за каквото и да е. Това са деривати. Залагането на залог, че след една година акциите на „Иберия“ ще струват повече, е дериват, базиран на друг дериват.
76
Олигопол — пазарна структура, при която производството и продажбите в даден пазарен сектор се контролират от малко на брой конкуриращи се фирми. — Б. пр.
77
Основана през 1812 г. под името City Bank of New York. През 1976 r. банката сменя името си на Citibank, като холдинговата компания се нарича Citicorp. През 1984 г. „Ситибанк“ се превръща в най-голямата банка в САЩ и най-големия емитент на кредитни карти с филиали в над 90 страни в света. — Б. пр.
78
Основана през 1864 г. под името Travelers Property Casualty Corporation като застрахователна компания за пътувания с железопътен транспорт. След множество промени през 1993 г. Travelers Insurance Corporation е купена от компанията за финансови услуги Primerica, като запазва името Travelers Inc., което през следващата година е променено на Travelers Group. — Б. пр.
79
Компания за финансови услуги със седалище в Манхатън, Ню Йорк, с най-голямата финансова мрежа от услуги в света, работеща в 140 страни. През 2002 г. Citicorp превръща Travelers Group в своя дъщерна компания, а три години по-късно я продава на застрахователната компания Met Life. — Б. пр.
80
Финансови деривати, наричани още деривативни инструменти, са финансови инструменти, чиято пазарна цена зависи от стойността на една основна ценна книга, например акция или облигация. Пазарът на деривати е пазар, на който се търгуват дериватни ценни книги. — Б. пр.