— Вярвам ви. Бяхте любезен с мен и аз ще ви отвърна със същото. — Таксито забави ход. — На около петдесетина ярда оттук, точно в края на извивката, преди пътят да се изправи, ще скокнете. Аз ще потегля силно напред за заблуда и ще карам така още няколко пресечки. Никой няма да ви забележи. Разбрахте ли?
— Разбрах. Благодаря ви.
— Пригответе се!
Колата забави ход. Чансълър отвори вратата и скокна в края на тротоара, инерцията на движението и завоят на пътя го изхвърлиха върху тревата.
Шофьорът наду клаксона с всичка сила. Колите наоколо свърнаха встрани и му дадоха път да профучи напред. Този клаксон означаваше спешен случай. Някой се намираше в критична ситуация.
Питър наблюдаваше от скритата си позиция в тревата. Само един автомобил не отби вдясно или не спря както останалите автомобили около клаксониращото такси. Аларменият сигнал сякаш не го засягаше. Напротив, той се изравни с таксито, после тръгна след него.
Това бе черната лимузина, която Питър бе забелязал още на Ню Хампшър Авеню.
За кратко Чансълър остана неподвижен. Гуми изсвириха край него. От завоя по посока на Континентал Хол излетя друг автомобил и се вля в движението по пръстена. Дали не търсеше него? Питър се изправи и хукна през тревата и калта.
По едно време усети твърда настилка под краката си. Бе стъпил на улицата. Пред него имаше сгради, край него бавно минаваха коли. Той продължаваше да тича, знаейки, че отвъд тъмните сгради и редки дървета се намираше Смитсъновият институт.
Изведнъж се хвърли на земята и се претърколи. Зад себе си безпогрешно различи стъпките на преследвач. Успяха да го открият!
Пак скокна на крака и се спусна да бяга като нетърпелив спринтьор, изпреварващ изстрела на старта. Тичаше напред, следвайки инстинкта си, и накрая видя оградата на фона на небето! Различи контурите на Смитсъновия музей! Тичаше с всички сили по някаква безконечна морава, прескачайки ниски, увиснали вериги, които ограждаха пътеките, и накрая, останал без дъх, се изправи пред грандиозната сграда.
Ето, той пристигна, но къде е Лонгуърт?
За миг му се стори, че чува зад себе си шум. Обърна се — никой.
Внезапно две миниатюрни светлинни точици проблеснаха в мрака недалеч от стъпалата, които водеха към централния вход. Светлинката бе на нивото на земята вляво от статуята, извисяваща се над стъпалата. После просветнаха отново, сякаш насочени към него. Чансълър бързо тръгна по посока на светлината. По-близо и по-близо. Тридесет крачки му оставаха, двадесет. Стигна до мрачния ъгъл на масивното здание на музея. До каменната стена имаше храсталак.
— Чансълър! Залегнете!
Питър се хвърли по очи. Две пламъчета блеснаха в тъмнината: два заглушени пистолетни изстрела.
Зад него нечие тяло рухна на земята. В сивия нощен мрак различи пистолет в ръката на убития. Пистолет, насочен към него.
— Изтеглете трупа насам! — прошептя някой заповеднически в тъмното.
Неспособен да мисли, Чансълър сляпо се подчини. Довлече мъртвеца върху тревата в сянката на шубрака и после запълзя към Алан Лонгуърт.
Лонгуърт умираше. Бе подпрял гръб в каменната стена на музея. В дясната му ръка бе пистолетът, спасил живота на Чансълър, а с лявата придържаше стомаха си. Пръстите му бяха оплескани в кръв.
— Не успях да ви поблагодаря — каза Чансълър, като едва чуваше гласа си. — Или може би не трябва. Той бе от вашите хора.
— Аз нямам свои хора — отвърна светлокосият убиец.
— За това по-късно ще поговорим. А сега тръгвайте с мене. Веднага. — Разярен, Питър скокна на крака.
— Никъде няма да тръгна, Чансълър. Ако седя така, без да мърдам, ми остават броени минути. Но не и ако се раздвижа.
В гласа му отново се прокрадна онзи необикновен гърлен хрип.
— Тогава ще повикам някого! — каза Питър и раздразнението му се примеси със страх. Не биваше да допусне Лонгуърт да умре. Поне не сега. — Ще повикам линейка!
— И линейката няма да помогне. Повярвайте ми. Но вие трябва да научите всичко. Да сте наясно.
— Наясно съм с всичко. Група фанатици се опитват да разбият ФБР, за да вземат властта в ръцете си. И вие сте един от тях.
— Не, не е така. Нещата излизат извън пределите на Бюрото. И ние се мъчим да ги спрем. Аз направих каквото можах. Сега вие сте единственият, който може да довърши делото. Вие се добрахте до същината на нещата. Никой няма вашето преимущество.
— Защо?
Лонгуърт пренебрегна въпроса му. Пое дълбоко дъх.
— Изчезналите досиета. Личните досиета на Хувър…
— Няма изчезнали досиета! — ожесточено го прекъсна Питър. — Има само хора като вас, като този, когото очистихте. Сбъркахте, Лонгуърт! Той преследваше мене, вървеше по петите ми! И той се легитимира! Човек на ФБР! Един от вашите!