Лонгуърт се загледа в лицето на човека, когото бе застрелял.
— Значи, маниаците са разбрали за досиетата. Знаех, че това е неизбежно. Сега тези, които ги притежават, ще използуват фанатиците, както си искат. Те са напълно объркани. Тях ще ги обвинят за всичко.
Чансълър не го слушаше. Мислеше само как да домъкне Лонгуърт при Куин О’Брайън.
— Вашите разсъждения въобще не ме интересуват.
— Казвате, че обичате онова момиче — каза Лонгуърт, като дишаше мъчително. — Ако е така, длъжен сте да ме изслушате!
— Мръсник! Не я набърквайте тук!
— Майка й, баща й… Заради тях. Нещо е станало с майка й.
Питър коленичи по-близо до него.
— Какво знаете за майка й?
— Не много. Но вие можете да узнаете. Имайте търпение да ме изслушате. Преди всичко трябва да ви кажа, че не се казвам Лонгуърт.
Чансълър го гледаше недоверчиво, но знаеше, че чува истината. Концентрични окръжности. Фантазия и действителност, но как да ги различи едно от друго? Луната изплува на сивото нощно небе. За първи път успя да разгледа лицето на Лонгуърт. Умиращият нямаше нито вежди, нито мигли. Около очните ябълки кожата му бе одрана до гола плът. Целият бе изприщен в мехури. Бит и измъчван.
28
— Името ми е Стефан Варак. Работя като специалист по шифрите в Съвета за Национална сигурност, но същевременно изпълнявам известни функции към една група…
— Варак? — Няколко секунди му бяха нужни, докато направи връзка с името, но когато разбра, обля го студена пот. — Вие сте човекът, когото О’Брайън търсеше!
— Куин О’Брайън ли? — запита Варак и потръпна от болка.
— Да. На него разказах всичко и той се мъчеше да влезе във връзка с вас!
— Не бях в състояние да получа никакъв сигнал. Но имате късмет! Куин е един от най-оперативните и най-чистите хора там. Доверете му се. — Варак се закашля, лицето му се изкриви от болка. — Ако маниаците се разкрият, О’Брайън ще може да ги спре.
— Какво искате да ми разкажете? Какво знаете за жената на Макандрю?
Варак вдигна окървавената си ръка.
— Ще ви обясня. Колкото мога по-бързо. Трябва да разберете… В началото бяхте програмиран. Отчасти с истина, отчасти с лъжа. Искахме да ви заинтригуваме, да ви въвлечем и когато започнете да действувате, това да принуди противника да реагира и да се разкрие. — Скова го пристъп на силна болка.
Питър изчака атаката да отмине и запита:
— Отчасти с истина, отчасти с измама. Кое какво значи?
— Казах ви за досиетата. Те изчезнаха.
— Но убийство не е имало, нали?
— Немислимо. — Варак гледаше в Питър и дишаше учестено. — Хората, които се бореха срещу Хувър, са достойни хора. Те защищаваха неговите жертви със силата на закона, а не отиваха срещу него.
— Но досиетата бяха измъкнати.
— Да. Това е вярно. Досиетата от буквите „М“ до „Z“. Запомнете това. — Последва нов пристъп. Питър го прихвана за раменете — само това се сети да направи. Трескавата спазма затихна. Варак продължи: — Сега ще трябва да ви обясня. Ще използувам ваши думи.
Негови думи? Очите на Варак се изцъклиха. Отново заговори с необикновения акцент.
— Мои думи ли? Какво имате пред вид?
— От вашата четвърта глава…
— Откъде?
— От ръкописа ви.
— Вие сте го чели?
— Да.
— Но как?
— Това не е важно. Пък и няма време… Вашето „ЯДРО“. Фокусирате се върху трима души. Сенатор, журналистка, член на правителството. — Очите на Варак се зареяха в пространството, гласът му заглъхна.
— Какво за тях? — настояваше Чансълър, без да разбира.
— Използуват досиетата завинаги… — Умиращият пое изведнъж дъх. — Вие казвате така.
Питър си спомни. Досиетата. В ръкописа му тези думи ги изричаше членът на правителството: „Ако се ползуват, както Хувър си служеше с тях, те ще се ползуват с друга цел.“ Това бе невярно убеждение, което щеше да доведе до трагедия.
— Какво, като го казвам? Какво имате пред вид?
— Така и стана… — За кратко Варак фокусира погледа си, целият се съсредоточи. — Един от тях се превърна в убиец. Убиец, който ползува услугите на наемни убийци.
— Какво?
— Петима… Един от четиримата е… но не Браво. Само не Браво.
— Какво говорите? Кой е Браво?
— Великолепно изкушение. Да ползува досиетата завинаги.
— Великолепно?… Няма нищо великолепно. Това е изнудване!
— Това е трагедия.
О, господи! Пак негови думи!
— Петима? Какво значи това?
— Венис вие познавате… Браво също. Но не е Браво. Невъзможно да е Браво! — Варак с мъка отмести окървавената си дясна ръка от раната върху стомаха и я плъзна в джоба. Извади листче хартия, бяла хартия, зацапана с кръв. — Един от четиримата. Предполагах, че е Банър или Парис. Сега вече не знам. — Тикна листчето в ръката на Чансълър. — Кодирани названия. Венис, Кристофър, Банър, Парис. Един от тях е. Но не Браво.