— Венис… Браво… кои са те?
— Групата. Вашето Ядро. — Варак отново притегли ръка върху раната. — Един от тях знае.
— Знае какво?
— Значението на Часонг. Майката.
— Макандрю? Жена му?
— Не става дума за него. За нея. Той е просто прикритие.
— Какво прикритие? Защо не говорите по-ясно?
— За кръвопролитието. Значението на убийството в Часонг!
Питър разгледа окървавената хартийка в ръката си. Върху нея бяха изписани имена.
— Значи, един от тези хора? — обърна се той към умиращия, неуверен, че тъкмо това иска да запита.
— Да.
— Защо?
— Вие и момичето. Но главно вие! Всичко бе, за да ви заблудят. Да помислите, че там е отговорът. Но не е така.
— Отговорът на какво?
— Часонг. Нещо по-голямо се крие зад него.
— Престанете! Какво говорите?
— Но не е Браво… — Очите на Варак плуваха в орбитите си.
— Кой е Браво? Един от тях ли е?
— Не. Само не Браво.
— Варак, какво се е случило? Защо сте толкова сигурен за Часонг?
— И други ще ви се притекат на помощ…
— Какво знаете за Часонг?
— Тридесет и пета улица. При къщата. Заловиха ме. Завързаха очите ми. Цялото ми лице. Така и не ги видях. Имаха нужда от заложник. Знаеха какво бях извършил… Не ги виждах, но ги чувах. Говореха на непознат език, знаеха, че не ги разбирам. Използуваха думата Часонг. Повтаряха я често… фанатично. Но влагаха друг смисъл. Открийте какво се крие зад кръвопролитието при Часонг. То ще ви отведе към досиетата.
Варак политна напред. Чансълър го пое и го подпря на стената.
— Трябва всичко да ми кажете.
— Не остана много. — Шепотът му заглъхна съвсем. Питър постави ухо до устните му, за да чува. — Прекараха ме през града. Мислеха, че съм в безсъзнание. Чувах автомобили. Аз се хвърлих от колата, така както бях, с превързаните очи. Те стреляха по мен, но отминаха. Трябваше да се видим на четири очи. Не можех да говоря по телефона. И бях прав. На двата фалшиви номера, които ви продиктувах, са звънели. Ако всичко това ви бях разказал по телефона, сега да сте мъртъв. Пазете момичето. Разберете какво се крие зад кръвопролитието в Часонг!
Чансълър усети страха, който се надигаше в гърдите му, главата му щеше да се пръсне. Варак бе почти изгаснал. След миг нямаше вече да го има! Броени секунди!
— Казахте, че има и други? Към кого да се обърна? Кой ще ми помогне?
— О’Брайън — прошепна Варак. После се загледа в Питър и необяснима усмивка светна на безкръвните му устни. — Вижте в ръкописа си. Имате един сенатор… Той също би могъл. Обърнете се към него. Той е безстрашен.
Варак затвори очи. Беше мъртъв.
В главата на Чансълър се заблъскаха гръмотевици и мълнии. Взривове разтърсваха земята. Безумието бе го обхванало напълно! Сенатор… Той бе преминал отвъд непозволените граници. Остави главата на Варак да се опре върху каменната стена, бавно се изправи и отстъпи заднишком. Обхвана го ужас, такъв страхотен ужас, че не можеше да мисли.
Но можеше да тича. И той сляпо побягна напред.
Намираше се близо до вода. Светлинни отражения блещукаха по повърхността като миниатюрни свещички при неуловим ветрец. Колко време бе тичал, не можеше да определи. Когато съзнанието му взе да се прояснява, стори му се, че е отново в Ню Йорк на зазоряване, сред скулптурните фигури на манастира във Форт Триън, където един светлокос мъж на име Лонгуърт бе току-що спасил живота му.
Само че този човек не се казваше Лонгуърт. Казваше се Варак и беше мъртъв.
Питър затвори очи. Покоят, който дълго бе търсил, го завладя. Бавно се наведе. Коленете му докоснаха земята. Целият трепереше.
Чу приближаващ се шум от мотор. Чакълена настилка хрущеше под колелата. Отвори очи и се огледа.
Спря мотоциклет, единственият му фар сочеше диагонално надолу. От него слезе полицай. Насочи снопа на фенера си право към Питър.
— Добре ли сте, мистър?
— Да, да, всичко е наред.
Полицаят се приближи. Чансълър се изправи със залитане, забелязал, че патрулният е разкопчал кобура си.
— Какво правите тук?
— Ами… не знам… право да си кажа, малко попрекалих с пиенето и реших да се разходя. Често го правя. По-добре, отколкото да се кача зад волана.
— Наистина, така е — отвърна полицаят. — Да не сте намислили някоя глупост, а?
— Какво? Каква глупост?
— Да влезете да поплувате, без намерение да излезете?