— Варак бе прав. Той каза, че ключът на загадката Часонг.
— Това ли не пожелахте да ми кажете по телефона? Заради Макандрю и дъщеря му. Рамирес бил ли е в Часонг?
Чансълър кимна.
— Сигурен съм. Те всички крият по нещо. Според мен това е мащабна операция за прикриване на истината. Дори сега, двадесет и две години по-късно, те панически се боят от разкритие. Но това е само началото. Онова, което се е случило в Часонг, ще ни отведе към един от тези четирима мъже. — Чансълър подаде листчето на О’Брайън. — Той именно държи досиетата на Хувър.
Агентът прочете имената. Кръвта се изцеди от лицето му:
— Господи! Вие имате ли представа кои са тези хора?!
— Разбира се! Има и още един — пети човек, но Варак не пожела да разкрие самоличността му. Той го уважаваше безкрайно и не искаше да му навреди. Варак бе убеден, че този, петия, го използуват, но самият той не е злосторникът.
— Чудно кой е той?
— Разбрах кой е!
— Вие сте пълен с изненади!
— Узнах го от Брумли, без той да се усети. Аз съм се срещал с този човек преди години. Той разреши мой личен проблем, мое затруднение. Задължен съм му много. Ако настоявате, ще ви открия името му, но бих предпочел първо аз да се срещна с него.
О’Брайън се замисли.
— Добре. Това е честна игра. Но приемам само при положение, че получа право на помощ.
— Говорете по-разбираемо.
— Напишете името и го предайте на адвокат, от когото аз ще го получа след приемливо кратък период от време.
— Защо?
— В случай че този пети човек ви убие.
Чансълър внимателно се вгледа в очите на агента. О’Брайън не се шегуваше.
— Добре. Честна игра.
— Сега да поговорим за Рамирес. Разкажете ми всичко, опишете всичките му реакции, всичките му думи. По какъв начин е бил свързан с Макандрю и с Часонг? Откъде го знаете? Кое ви накара да го потърсите?
— Отчасти нещо, което ми направи впечатление на гробището в Арлингтън, и отчасти — думите на Варак. Съпоставих ги. Изградих си предположение… което донякъде съвпадаше с онова, което бях написал… Не знам точно. Просто реших, че не съм на погрешен път. И така се оказа.
Чансълър разказа всичко за по-малко от десетина минути. По време на разказа Питър забеляза как О’Брайън зафиксираше в съзнанието си някои неща — така бе правил и онази нощ във Вашингтон.
— Дайте да оставим за малко Рамирес и да се върнем към Варак. Той е разбрал за връзката между Часонг и един от четиримата мъже от листчето въз основа на изтичане на конкретна информация, която не би могла да излезе от другаде освен от един от тях.
— Точно така. Той е работил заедно с тях, захранвал ги е с информация.
— И още нещо — фактът, че се говорело на непознат нему език.
— Варак явно е говорел няколко езика.
— Струва ми се, шест или седем — съгласи се О’Брайън.
— Той твърдеше, че онези, които го заловили на Тридесет и пета улица, са знаели, че той не разбира какво говорят. Значи, те са го познавали. Пак един от четиримата. Всеки от тях го е познавал, познавал е биографията му.
— Ето още една брънка във веригата. Не е ли могъл поне да разпознае към коя група е принадлежал този език? Към източните или арабските?
— Нищо не каза. Само спомена, че името Часонг било изговаряно и повтаряно с фанатизъм.
— Вероятно е искал да загатне, че Часонг се е превърнал в нещо като култ?
— Култ ли?
— Да се върнем на Рамирес. Той призна кръвопролитието и грешките на командуването, така ли?
— Да.
— Но вече бе споменал, че случаят в Часонг е бил разследван от генералния инспектор и че неуспехът се дължал на неочакваното превъзходство на противника в хора и бойна техника.
— Той лъжеше.
— За разследването ли? Съмнявам се. — О’Брайън стана и си наля още кафе.
— Тогава за резултатите от разследването.
— Едва ли. Това съвсем лесно може да се издири.
— Не разбирам накъде клоните?
— Към последователността на думите му. Не забравяйте, че съм юрист. — Агентът постави обратно кафеника на печката и се върна на масата. — Рамирес ви е разказал за разследванията без ни най-малко колебание. Просто е допускал, че ще се задоволите със заключението, ако направите проверка. Малко след това той изпада в противоречие. Изведнъж започва да се съмнява дали заключенията от разследването ще ви удовлетворят. Това го тревожи. Почти ви моли да оставите работата на мира. Сигурно сте му дали основание за това, вероятно сте споменали нещо.
— Обвиних го. Казах му, че цялата операция е потулена.
— Но в какво сте го обвинили? Какво са потулили? Не сте казали, защото не знаете. Помислете, подобни обвинения са станали причина да се стигне до разследванията. Но не това го тревожи. А нещо друго. Помислете какво.