Пнтър веднага разбра думите му.
— А разговорът ми с Рамирес беше ли записан?
— Не. Имам само стенограма в един екземпляр. В джоба ми.
— Не съм имал време да обясня всичко на Алисън, но тя знае част от нещата. — Той се обърна към нея. — Китайците са пристрастили майка ти към наркотици — вероятно към хероина. По този начин са я направили напълно зависима от тях. С хероина се обяснява това „изключване“, за което ти спомена. Използували са я да им събира информация за движението на войските, за числеността на армиите, за маршрутите на снабдяването — стотици неща, които тя е подочувала от офицерите, с които се е срещала. Освен наркотиците, китайците хвърлили родителите й в затвор. Това съчетание не било по силите й.
— Отвратително… — Алисън погледна през прозореца.
— Съмнявам се, че е била единствената — каза Питър. — Допускам, че е имало и други в нейното положение.
— Положително е имало — намеси се О’Брайън.
— Боя се, че това не променя нещата — рече Алисън. — Татко знаел ли е? Това би го погубило…
— Баща ти е знаел само това, което военните са искали да знае. Само част от истината — за китайците. Но за другото никога не са му казали.
Алисън обърна към него очи:
— Кое друго?
Питър я хвана за ръката.
— В играта участвувала още една страна. Армията, американското Военно разузнаване. Те използували майка ти да предава на китайците подбрани сведения и дезинформация.
Алисън замръзна, очите й се врязваха в него:
— Но как?
— Има множество начини. Лишавали са я за известно време от хероина или пък са й давали разни химически препарати, които само засилват мъчението от отсъствието на наркотика. Вероятно са действували точно така. Непоносимата агония я е принуждавала да потърси отново китайците и тя се е връщала при тях със сведенията, които Военното разузнаване я карало да предаде.
Алисън гневно изтегли ръката си. Затвори очи, дишаше тежко, преживяваше своята болка. Чансълър не я докосна: този момент тя трябваше да изживее сама.
След миг тя се обърна към Питър:
— Накарай ги да заплатят за всичко.
— Сега вече знаем какво означава Часонг — обади се Куин О’Брайън от предната седалка. — Но къде ще ни отведе?
— Според Варак — до един от четиримата. — Чансълър усети как О’Брайън трепна и очите му се стрелнаха към Питър в огледалото. — Аз съм й казал, че съществуват четирима души, но не съм назовавал имена.
— А защо не? — запита Алисън.
— Заради вашата безопасност, мис Макандрю — отвърна агентът. — Сега ги проучвам. Но не зная към какво точно да се насоча.
— Към нещо, свързано с Китай — каза Питър. — Каквото и да е, но свързано с Китай.
— Вие споменахте, че искате да се срещнете с петия. Кога?
— Още днес.
Куин се смълча зад волана. Мина време, преди да заговори:
— Вие се съгласихте да оставите името при адвокат.
— Не се нуждая от адвокат. Ще го кажа на Морган. Ще му позвъня в Ню Йорк. Да намерим телефон. Сигурно има някъде по пътя.
О’Брайън се намръщи.
— Нямате опит в дела от този род. Не искам да се нагърбвате с неразумен и ненужен риск. Дори не си давате сметка какво вършите!
— Вие бихте се удивили, ако знаехте колко тайни срещи ми се е налагало да измислям. Просто ми дайте нерегистриран автомобил п малко време. Искам да удържите на думата си. Ще разбера, ако ми пуснете опашка. Повярвайте.
— Няма как. Майчице свята! Писател!
— Къде си, дявол да те вземе? — извика Тони в слушалката и после продължи по-меко: — В хотела казват, че си напуснал, а управителят ми каза, че си на път за Шенандоа. Обади се лекарят ти, питаше дали те очакваме в Ню Йорк. Ще обясниш ли, за бога?…
— Нямам време. Ще ти кажа само, че не си говорил с управителя на хотела, а с човек от ФБР. Съмнявам се, че докторът ми е звънял. Бил е някой, който се е интересувал от мен.
— Какво правиш сега?
— Мъча се да открия човека, който държи досиетата на Хувър.
— Престани вече! Още преди два месеца се разбрахме, че с тая история приключваме! Пак прекрачваш границата. Не си мисли, че си герой от собствените си романи!
— Но досиетата наистина са изчезнали. Още тогава. За това е цялата работа. Ще мина в Ню Йорк, обещавам, но преди всичко те моля да се обадиш на едно лице, да му кажеш, че искам да се срещна с него в автомобил, на място и час, които аз определя. Този човек се намира във Вашингтон и вероятно твърде трудно ще влезеш във връзка с него. Но ще успееш, ако кажеш, че се казваш Варак. Стефан Варак. Запиши си. Не бива да ползуваш собственото си име.
— И вероятно — саркастично продължи Морган — ще трябва да се обадя от автомат.