— Да. Съществуват две възможности. Другите две са напълно изключени. Но една от възможностите е прекалено занимателна и почти вероятна.
— За кого става дума?
— За Джейкъб Драйфус. Кристофър.
— Защо?
— Свежда се до пари. Влагал е огромни финансови суми в помощ на международни сдружения, действуващи на територията на Тайван.
— Открито ли?
— Да. Публично прокламирал помощта за създаване на жизнеспособна икономика на Тайван. Срещнал решителен отпор. Повечето банки смятали, че тайванският проект е обречен на провал, но Драйфус се борел упорито. Явно е получил подкрепа от Айзенхауър и Кенеди. Обединил пазарите и в същност самостоятелно създал нова индустрия.
Съмнение се прокрадна у Питър: всичко това бе прекалено очевидно. Човек като Драйфус не би действувал толкова открито.
— Няма ли нищо потайно? Някакви потулени сделки или нещо подобно?
— Такова нещо не можахме да открием. И защо е нужно? Парите са доказателство за участие. Това се мъчехме да открием.
— Ако парите са в основата, на прав път сме. Но не съм сигурен. Кой е вторият съмнителен?
— Фредерик Уелс — Банър.
— Каква е връзката му с националистите?
— Той има връзка с Китай, не конкретно с китайското правителство. Синолог е. Пристрастен е към ранната история на Изтока. Един от най-големите колекционери на китайско изкуство в света. Неговите сбирки непрекъснато гостуват в разни музеи.
— Колекции от предмети на изкуството? Какво общо могат да имат със случая?
— Не знам. Търсим връзка с Китай. Ето една връзка.
Чансълър се намръщи. „В същност Уелс може да бъде по свързан с Китай, отколкото Драйфус — помисли си той. — Човек, отдаден на културата на една страна, може да бъде запленен от мистиката на тази култура много по-лесно, отколкото този, който борави само с пари. А не е ли възможно зад прагматизма на Уелс да се крие източен мистицизъм, влязъл в конфликт с неговите западни корени? Или това е абсурдно?“
Всичко бе възможно. Нищо не биваше да се пренебрегва.
— Казахте, че останалите двама са почти изключени. Какво имате пред вид?
— Нито един не може да бъде заподозрян в каквито и да е видими симпатии към Китай. Все пак, Съдърланд — Венис, е произнесъл решение не в полза на правителството по дело, заведено от трима журналисти, на които били отказани паспорти за Китай. Той е пледирал, позовавайки се на обстоятелството, че щом Пекин не възразява да ги приеме, възпирането им от страна на правителството представлява нарушение на Конституцията.
— Логична защита.
— Така е. Приета безапелационно.
— А какво ще кажете за Монтелан?
— Парис е известен като активен противник на Тайван. Наричал е Чай Кай Ши „затънал в корупция властелин“. Открито е поддържал приемането на Китай в ООН.
— Не бе единствен.
— Това имах пред вид, като казах, че двамата се изключват. И Венис, и Парис вземат становища, които може да не са били популярни, но поне в тях няма нищо необичайно.
— Ако не съществуват други причини за тези техни становища.
— Е, да. Но първо да тръгнем от очевидното. Мисля да съсредоточим внимание върху Драйфус и Уелс.
— С тях ще започнем, но аз мисля да се свържа и с четиримата. Да разговарям с всеки поотделно. — Питър изпразни чашата си.
О’Брайън се облегна на стола си:
— Какво казахте?
Питър стана и отнесе чашата си към барчето, където стоеше бутилката с уиски. Вече бяха изпили по една чаша. Чансълър се подвоуми, после си наля отново.
— На колко души може да се разчита? Като на онези в мотела в Куонтико и другите, които ни охраняваха?
— Аз ви помолих да повторите това, което казахте.
— Не се опълчвайте срещу мен. Помагайте ми, но не ми пречете. Аз съм свързващото звено между четиримата. Всеки от тях знае как съм бил манипулиран. Един от тях знае — или ще си помисли, — че съм го оградил с кръгче.
— И после?
Чансълър доля чашата си.
— После ще се опита да ме очисти.
— И аз така мисля. Смятате ли, че ще поема отговорността? Не си въобразявайте!
— Не можете да ме спрете! Може само да ми помагате!
— Не мога ли да ви спра? Ще измисля срещу вас десетина обвинения и ще ви изолирам!
— И после какво? Вие не може да застанете срещу тях!
— Защо не?
Чансълър се върна на масата и седна.
— Защото те вече са ви заплашвали. Спомняте си за Хан Чу, нали?
О’Брайън не помръдна и издържа погледа на Питър.
— Вие какво знаете за Хан Чу?
— Нищо, Куин. И не искам да знам. Но мога да се досетя. Когато разговаряхме първата вечер и споменах името на Лонгуърт, когато ви разказах какво се е случило с Филис Максуел… и после стана дума за Часонг… изражението ви, очите ви издаваха панически страх. И вие произнесохте наименованието Хан Чу, сякаш това бе за вас смърт. Гледахте по същия начин, както ме гледате сега. Започнахте да ме обвинявате в неща, от които нищичко не разбирах. Може и да не ми повярвате, но аз ви бях съчинил още преди да се срещнем.