— Какви са тия измишльотини? — нервно запита О’Брайън.
Чансълър смутено отпи. Свали поглед от Куин и се вгледа в чашата.
— Вие сте моят пречистващ се герой. Положителният човек, който се изправя срещу собствените си грешки и слабости и ги преодолява.
— Не ви разбирам.
— Всяка проява, свързана с корупция, трябва да има противодействуваща сила. Един човек, на чиято страна е истината. Според мен разликата между романа и пародията е тази, че в романа никой не е герой от самото начало. И ако някой се превръща в герой, то е, защото съумява да преодолее собствените си страхове. Не съм добър автор на трагедии, затова не бива да наричате страха трагична грешка. Но може да го наречете слабост. Хан Чу бе вашето слабо място, нали така! И така сте попаднали в досиетата.
Куин неволно преглътна, без да снема очи от Чансълър.
— Искате ли да ви разкажа за Хан Чу?
— Не. Наистина. Искам само да знам защо са ви заплашили. Това е станало, преди да се срещнем с вас.
О’Брайън заговори, гълтайки думите, сякаш се боеше да ги произнесе отчетливо:
— В нощта преди смъртта на Хувър трима души са записани във входящите дневници на Бюрото: Лонгуърт, Солтър и Крепс.
— Лонгуърт е Варак! — остро го прекъсна Питър.
— Дали е така? — отвърна Куин. — Вие ми казвате, че Варак умира, мъчейки се да намери досиетата. Човек не би тръгнал срещу смъртта, за да се добере до нещо, което вече притежава. Трябва да е бил друг!
— Продължавайте.
— Не е било възможно истинският Лонгуърт да е бил там. Крепс и Солтър се оказаха нерегистрирани покрития. Така и не можах да установя кой се крие под тези имена. Така че трима неизвестни получават достъп до кабинета на Хувър в оная нощ. Започнах да проучвам. И тогава ми позвъниха по телефона…
— С остър шепот, нали?
— Говореха шепнешком. Много любезно и много отчетливо. Казаха ми да престана с издирванията. Заради Хан Чу.
Чансълър се наклони напред. Преди две вечери О’Брайън задаваше въпросите сега бе дошъл неговият ред. Аматьорът поведе професионалиста, Защото професионалистът бе изплашен.
— Какво означава „нерегистрирано покритие“?
— Самоличност, подготвена предварително за екстрени случаи. С биографични данни. Родители, образование, приятели, професия, служебно досие и така нататък.
— За десет минути човек получава лична биография.
— Е, да речем, за няколко часа. Длъжен е да запомни десетки неща.
— Кое ви накара да погледнете в дневниците?
— Досиетата — отвърна О’Брайън. — Неколцина от нас се чудехме какво е станало с тях. Разговаряхме тихо, само помежду си.
— Но защо погледнахте в дневниците?
— Сам не зная. Вероятно по системата на самоизключването. Проверих в помещенията, където се унищожават документите, в пещите, където се изгарят, в терминалите на компютрите — никъде нищо. Дори проверих в кашоните с лични вещи, изнесени от кабинета.
— Имаше ли много кашони?
— Нито един не бе достатъчно голям, за да побере досиетата. Което за мен бе сигурен знак, че са били изнесени. Това ме хвърли в луда тревога. Не забравяйте, че съм свидетел на начина, по който Хувър ги използуваше.
— Александър Мередит… Нещата са ми познати от преди.
— Кой е Мередит?
— Ще се запознаете с него. Само че той не съществува.
— От книгата ви ли?
— Да. Продължавайте.
— След като досиетата са били изнесени, започнах да проверявам дневниците. Всички знаеха, че Хувър си отива. Дори съществуваше термин, кодирано название за неговата смърт, „открита територия“. Смисълът е ясен. Кой ще дойде след директора?
— Или какво ще настъпи?
— Точно така. Разрових се в дневниците от месеци преди смъртта му, като главно се съсредоточавах върху нощните посещения, тъй като не би било нито лесно, нито удобно през деня да се изнесат огромни кашони с папки. Не попаднах на нищо особено — всеки и всичко бе подлагано на проверка. Накрая попаднах на дневниците от нощта на първи май. Там се натъкнах на тези три имена. Двете бяха имена без личности зад тях. — Куин млъкна и отпи от своето уиски.
— Каква бе първоначалната ви хипотеза? Кога разбрахте, че това са кодирани имена?
— Отчасти още тогава и отчасти сега. — О’Брайън запали цигара. — Според мен Хувър е починал един ден преди официално да оповестят. — Агентът дръпна дълбоко цигарения дим.