— Сериозно твърдение.
— Логично е.
— Защо?
— Помислете за нерегистрираните покрития. Тези, които са ги използували, са били добре запознати със секретните операции във ФБР и са могли да покажат истинските си лични документи. Дежурният агент от онази вечер, сержант Парк, отказва да дискутира случилото се. Твърди, че тримата са получили право на достъп до кабинета по лично разпореждане на Хувър, получено по видеотелефона. Вярно, телефонът тази вечер е бил използуван. Но не мисля, че той е говорил с Хувър, а с някой друг, който е бил в дома му. Това му е оказало желаното въздействие. Този телефон бе нещо като светиня.
— И какво, като е разговарял с някого от дома на Хувър? Какво от това?
— Значи, че той е разговарял с човек, чийто авторитет не би могъл да събуди никакви въпроси. Някой, който е видял, че Хувър е починал, и е искал досиетата да се изнесат, преди да се разчуе за смъртта му и обстановката да се усложни. Според мен досиетата са били изнесени в нощта на първи май.
— Имате ли предположения?
— До преди два часа — да. Мислех, че това е дело на втория човек след Хувър, Толсън, и на някои от маниаците. Но благодарение на вас тази версия вече звучи неправдоподобно.
— Благодарение на мен ли?
— Да. Вие едва не сте убили един човек в Коркорановата галерия. Намерили го в стълбищната шахта. Той бе един от маниаците. Спипали са го в болницата и са го оставили да избере: или да разкрие останалите си съмишленици и да подаде оставка, или да бъде даден на прокурор, да загуби пенсията си и да излежава безкрайна присъда. Той естествено избрал първото. Преди два часа един от нашите ми съобщи, че всички маниаци са подали оставка. Те не биха постъпили така, ако притежаваха досиетата.
Чансълър внимателно наблюдаваше О’Брайън.
— Това отново ни връща при нашите четирима — Банър, Парис, Венис и Кристофър.
— И Браво — додаде О’Брайън. — Не искам да го изключвате. Следвайте принципа си: нека сам насили нещата. Ако той е наистина такъв човек, за какъвто го е смятал Варак или за какъвто вие го мислите — той няма да ни откаже. Ще се срещнете още веднаж.
Чансълър поклати глава:
— Пропускате нещо съществено. Той е уморен, няма вече сили. Варак е знаел това. Затова се обърна към мен. Това са хората — вие и аз, О’Брайън. Не търсете друг за помощ.
— Тогава ние ще предизвикаме събитията! Ще оповестим имената им!
— Защо? Каквото и да кажем, те ще отрекат. Мен ще ме обявят за наемен драскач, който прави реклама на книгата си, а с вас ще стане още по-лошо — ще трябва да се преборите с вашия Хан Чу. — Питър отмести чашата си. — Като с това няма да се свърши. Браво бе прекалено недвусмислен. Рано или късно ще паднат две жертви. Трябва да се съобразим с това. Трябва да гледаме трезво на нещата. Ние не сме безсмъртни.
— По дяволите, но те не могат да отрекат изчезването на досиетата!
Чансълър наблюдаваше разгневения, обезсърчен агент. Алекс Мередит живееше в Куин О’Брайън. Питър реши да му разкаже всичко.
— Боя се, че и това могат успешно да отрекат. Защото само част от досиетата са изчезнали. От буквите „М“ до „Z“. Другите са били унищожени.
О’Брайън бе като зашеметен.
— Унищожени от кого?
— Варак не знаеше.
Куин изгаси цигарата си:
— Или не е искал да каже!
— Питър! Куин!
От хола крещеше Алисън. О’Брайън пръв стигна до вратата. Навсякъде бе тъмно. Алисън стоеше до прозореца с ръка върху пердето.
— Какво има? Какво стана? — Чансълър пристъпи към нея.
— Нагоре по пътя — отвърна тя с безизразен глас. — При възвишението при главната порта. Сигурна съм, че видях човек. Стоеше и наблюдаваше къщата. После изчезна.
Куин бързо се приближи към едно табло на стената, почти прикрито от завесите. В мрачината едва се забелязваха два реда от изпъкнали бели дискове. Приличаха на редици от нетрепкащи очи.
— Никоя от фотоелектрическите клетки не е зафиксирала нещо — спокойно изрече той, сякаш ставаше дума за промяна във времето.
Питър полюбопитствува кое в същност прави къщата „стерилна“, освен радиопредавателите, плътните стъкла и решетките отвсякъде.
— Има ли електронни лъчи, които да опасват къщата? Затова, предполагам, са тези лампички?
— Да. Инфрачервени лъчи се кръстосват навсякъде около къщата. Под земята има помощни генератори, в случай че електричеството прекъсне. Те се проверяват всяка седмица.
— Това място е като мотела в Куонтико, така ли?
— Проектирани са от един и същи архитект, строени са от една и съща фирма. Всичко е от стомана, дори вратите.
— Но входната врата е дървена! — прекъсна го Чансълър.