— Затова ли сключихте вашия пакт с Джейкъб Драйфус? С Кристофър?
Сякаш някой яростно го плесна през лицето.
— Дълго се колебаех дали да не се свържа с него. Но реших да не го правя. Вие сте се срещали с него, така ли?
— Да.
— Убеден съм, че той е разговарял с вас по същия начин, както и аз. Неговата преданост към родината е безгранична. Той разбира.
— Но аз не разбирам. Не разбирам нито един от вас.
— Защото знаете твърде малко неща. Но от мен повече нищо няма да научите. Само отново ще ви помоля да се откажете от начинанието си. Струва ми се, че ако продължавате, ще ви очистят.
— Това вече ми го казаха. Само един въпрос още: какво се е случило в Часонг?
— Часонг? Битката при Часонг?
— Да.
— Чудовищни загуби. Загинаха хиляди хора заради някаква си незначителна ивица безплодна земя. Мания за величие, която надделя над здравия разум. Това е исторически факт.
Питър усети, че още стиска пистолета в ръката си. Безсмислено беше. Пусна го в джоба си.
— Вървете си в Бостън — изрече той.
— Ще размислите ли внимателно над всичко, което ви казах?
— Да. — Но Питър бе убеден, че трябва да продължи започнатото дело.
За срещата с Даниъл Съдърланд О’Брайън бе избрал малък проток източно от остров Дийл по залива Чезапийк. Там акостираха корабите на търговския риболов, но имаше най-вече рибарски лодки и съдове за стриди, които щяха да останат в залива още седмица-две. Нямаше изгледи за добър улов, океанът в края на декември не бе гостоприемен.
Вълните непрекъснато се блъскаха в пилоните под доковете. Закотвените край пристана лодки неспирно скрибуцаха и ритмично потропваха ведно с грака на чайките във високото утринно небе.
„Венис. Последният от четиримата“, мислеше Питър, седнал на омасления парапет на един траулер в края на пристана. И последната възможност, като се изключи Браво. Естествено, Питър трябваше отново да се срещне със Сейнт-Клеър, това бе вън от съмнение. Възможността Съдърланд да бъде предателят на „Инвър Брас“, убиецът със заплашващия шепот по телефона, изглеждаше доста невероятна. Но нещата и без това бяха невероятни. Можеше всичко да се очаква.
Съдърланд му бе казал, че комитетът, сформиран за борба срещу злодеянията на Хувър, е бил разпуснат. Но Съдърланд бе твърдил и още нещо: че досиетата са били унищожени. Като член на „Инвър Брас“ той е знаел, че и двете са лъжа.
Но защо са му на Съдърланд досиетата? Защо му е да убива? Защо му трябва да върви срещу закона, който сам защищава?
Питър почти не виждаше входа за доковете от множеството скрипци, макари и лебедки. Техните остри и черни контури очертаваха върху сивия фон на небето необичаен свод. Той погледна към тясната ивица вода вдясно от него, където в малка рибарска лодка лежеше О’Брайън. После обърна глава наляво, мъчейки се да различи автомобила, скрит между лодките за стриди, вдигнати на сух док за ремонт. В колата чакаше Алисън. Тя държеше в ръка кибрит, с извадена клечка. Трябваше да я запали и поднесе към прозореца в случай, че има някой в автомобила на съдията Съдърланд.
Изведнъж Питър долови приглушеното бръмчене на мощен двигател, то наближаваше брега. Миг по-късно лъчите на два фара се стрелнаха към входа на пристанището и осветиха корпусите на сухия док. Автомобилът продължи напред и се насочи право към широкото пространство между лодките и водата.
Фаровете изгаснаха, оставяйки светлинка в очите на Чансълър. Той приклекна зад парапета на траулера и продължи да наблюдава. Вълните все така се плискаха по пилоните в неравен ритъм. Скърцането на лодките не спираше.
Чу се отваряне на врата, исполинската фигура на Съдърланд изплува от мрака и изпълни огромното пространство под свода от стоманени скрипци и метални въжета по макарите. Тръгна по пристана право към Питър. Стъпваше твърдо и предпазливо, но без колебание.
Достигна края на пристана и застана неподвижно, загледан към залива — гигантска черна фигура на развиделяване точно на ръба на водата. Даниъл Съдърланд гледаше, сякаш бе последният човек на земята, потънал в мисли за кончината на вселената. Или сякаш очакваше някой шлеп да се приближи и да заповядат на грамадния негър да разтоварва.
Питър се изправи, отблъсна се от перилата на траулера, стиснал оръжието в джоба си.
— Добро утро, господин съдия. Или е по-добре да ви наричам Венис?
Съдърланд се извърна и погледна към тесния траулерен мостик, където стоеше Питър. Не каза нищо.
— Казах добро утро! — продължи Чансълър меко, дори вежливо, неспособен да подтисне уважението, което хранеше към този велик човек.
— Чух ви — отвърна Съдърланд със звучния си респектиращ глас. — Нарекохте ме Венис.