— Съпругата на Макандрю?
Генералът кимна, покорно поемайки вината си.
— Тогава мислехме, че постъпваме правилно. Целта ни бе да спасим живота на толкова американци.
— Тя е била използувана да предава дезинформация — каза Питър.
— Да. Тя бе отличен канал. Китайците действуваха активно в Япония. Сред японците имаше фанатици, които ни помагаха. За някои въпросът се свеждаше до борба между ориенталци и бели.
— За пръв път чувам такова вещо!
— Това се премълчаваше, но то бе постоянен трън за Макандрю.
— А с какви сведения захранвахте жена му?
— Обичайни данни — за движението на войските, пътищата на храни и амуниции, съсредоточение на бойна техника, стратегически планове. Но най-вече движението на войските и стратегията.
— А посредством нея ли предадохте стратегическите планове за Часонг?
Рамирес не отговори веднага. Погледът му се зарея по пода. Имаше нещо фалшиво в реакцията на генерала, нещо отрепетирано.
— Да — неохотно изрече той.
— Но се оказа, че сведенията не са лъжливи и резултатът бе масово клане.
— Никой не знае как стана — продължи Рамирес. — За да разберете, трябва да ви е ясно как действуваха обратните канали. Как бяха използувани компрометирани хора като жената на Макандрю. Не им се казваха голи лъжи. Чистата дезинформация веднага бие на очи и подозрението пада върху агента. Затова им се дава малко преиначена истина, фин вариант на възможното. Например: „Шести инженерен батальон влиза в бойни действия в сектор Бейкър на трети юли.“ Само че не става дума за Шести инженерен, а за Шести бронетанков батальон и той стига споменатия сектор на пети юли, във фланговите позиции на противника. В случая с Часонг данните, предадени на съпругата на Макандрю, не представляваха варианти, а съответствуваха на самата стратегия. Просто заповедите бяха преиначени във Военното разузнаване. Жената на Макандрю предаде сведенията и резултатът бе масово клане. — Рамирес погледна Питър в очите и се изопна. — Сега знаете истината.
— Така ли мислите?
— Имате думата на един генерал.
— Съмнявам се дали може да му се вярва.
— Не ме притискайте, Чансълър. Казал съм ви повече, отколкото имате право да знаете. Само и само да прозрете колко жестоко би било, ако за случая Часонг се зашуми публично. Фактите ще се разтълкуват превратно, ще се опетни паметта на невинни хора.
— Почакайте — прекъсна го Питър. В своето лицемерно изопачаване на очевидното Рамирес сам се издаде. Паметта на… Спомените на Алисън. Родителите на майка й хвърлени в затвори в Бохайван. Ето първата засечка с Китай, но не това е важното! Алисън бе казала, че нещо се бе случило след нощта, когато докарали майка й на носилка. Баща й прелетял до Токио за предпоследен път. Ето — това е: за предпоследен път! Между окончателното заболяване на жена му и окончателното му завръщане в Щатите той още веднаж се е върнал в Корея! И тогава е била извършена операция Часонг. Седмици след като майката на Алисън е била откарана в болница. Така че тя не би могла да предаде каква да е информация, била тя истинска или лъжлива.
— Какво има? — попита бригадният генерал.
— Вървете по дяволите! Датите! Не може да е така! Какво казахте преди минута? Един батальон се очаква на трети юли, но не пристига на трети, а на пети, и то не този, а друг батальон. Как го формулирахте? Фин вариант на възможното? Е, добре, генерале, сам се изпуснахте! Клането при Часонг е станало седмици след като жената на Макандрю е била взета в болница! Така че тя никому никаква информация не би могла да предаде! Кучи сине, казвайте веднага какво е станало в Часонг, защото писмото, което изпратих в Ню Йорк, няма да дочака до утре на обед. Ще бъде отворено още тази нощ!
Рамирес впи в него очи и устните му започнаха да треперят.
— Не! — изрева той. — Не можете! Няма да ви позволя!
И той се пресегна за оръжието.
Чансълър веднага се хвърли върху генерала. Удари го с рамо в гърба и го накара да се завърти към стената. Рамирес сграбчи оръжието за цевта и го размаха застрашително. Дръжката улучи Чансълър по слепоочието. Болезнени стрели разтърсиха мозъка му и пред очите му заплуваха хиляди бели точици.
Посегна с лявата си ръка към куртката на Рамирес, а с дясната го заблъска напред-назад, мъчейки се да се добере до тежкото оръжие.
Напипа дръжката му. Тогава ритна с коляно стомаха на генерала и той политна към стената. Бе пипнал пистолета и яростно се бореше да го изтръгне. Рамирес свирепо го блъскаше в бъбреците. Болката бе неописуема, Чансълър имаше чувството, че ще припадне.