— Значи, знаете за него?
— Разбира се. От Центъра за преработка на информация в Маклийн. Бяхме известени минути след изтеглянето на документацията за Часонг.
— Ясно. Ще го убиете ли?
— Зависи. Не го познаваме. Може да го преназначим в някоя болница на хиляди мили оттук. Ние не отнемаме безцеремонно живота на хората.
Ще го очистите — мислеше си Чансълър. — Щом сте научили за него, ще го очистите.
— Твърдите, че знаете къде са Браун и Алисън, така ли?
— Знаем, разбира се. В Аръндел Вилидж. Пред хотела имаме наш човек.
— Искам да я откарате във Вашингтон, където да мога да й телефонирам.
— Поставяте условия, Чансълър.
— Щом като искате О’Брайън.
— Няма нищо да й се случи. Честна дума.
— Нека това — бъде първоначалното доказателство, че ще удържите думата си. За бога, не ме пришпорвайте. Не искам да умирам. Не виждате ли, че съм изплашен? — Питър бе снишил глас, не бе трудно да му се повярва.
— А аз какви гаранции ще получа? — запита съдията. — Как ще осигурите О’Брайън?
— Трябва да се доберем до телефон. Този е прекъснат, това добре знаете. Знам само номера и стаята. Не знам мястото. — Чансълър вдигна ръка да погледне часовника си. Движението предизвика остра болка в раненото рамо. — О’Брайън ще бъде там още двадесет минути, до половин час. След което сам ще ме потърси.
— Какъв е номерът?
— Това няма да ви помогне. Той е на петдесет мили оттук. Познава ми гласа. Изработил е код, който да ползувам, и няколко места, където да установяваме връзка през определено време. — Мисълта на Питър течеше трескаво. Преди няколко дни О’Брайън бе споменал фиктивен телефон на Уисконсин Авеню като прикритие на друго място, на друг уличен телефон, където Питър трябваше да чака да му позвъни. Имаше такъв телефон на една бензиностанция вън от Солсбъри. Куин и Алисън бяха там, когато Питър позвъни на Морган в Ню Йорк. О’Брайън щеше да си спомни тази кабина.
— Сега е два и петнайсет. Къде можете да се срещнете в този час? — Съдърланд стоеше неподвижно, в гласа му се улавяше напрежение.
— При една бензиностанция близо до Солсбъри. Аз трябва да потвърдя. Ще поиска да му опиша автомобила, който карам. И не вярвам, че ще се покаже, ако види в колата други хора. Вие ще трябва да се скриете.
— Това не е проблем. Какви са думите на кода? Точните думи? — запита съдията.
— Те нищо не значат, просто фраза, взета от вестник.
— Какви са?
— „В — последната минута сенаторът събра, кворум за обсъждане на военните разходи.“
Чансълър потръпна и се пресегна да докосне раненото си рамо. Този жест съвсем омаловажи смисъла на изречения код. Наистина прозвуча като случайно подбрана фраза от вестник.
— Ще използуваме колата на посланика — каза накрая Съдърланд. — Вие ще карате последните няколко мили. Иначе ще седите отзад до мен. Двама от хората ми ще ни придружават. Когато седнете зад волана, те ще се скрият. Вярвам, че ще ни съдействувате напълно.
— И аз очаквам вашето съдействие. Искам вашият човек да се махне от Аръндел и Алисън да замине за Вашингтон. Браун ще я откара. Вие после ще го хванете. Къде най-близо има телефон?
— На масата, мистър Чансълър. Или ще има след минути. — Съдията се извърна към едрия чернокож вляво. Каза му нещо на непознат език.
На същия този език крещяха на пристанището в залива Чезапийк. На този език крещяха в лицето на смъртта. Това бе езикът, който Варак не бе успял да разпознае.
Стройният чернокож кимна и бързо изтича навън.
— Телефонът ще бъде свързан — обясни Съдърланд. — Кабелът не е прекъснат, само разединен, без да се нарушава изходната верига. — Съдията замълча, после продължи: — Аз говорех на, ашанти. Това е езикът на африканците от Златния бряг още от XVII и XVIII век. Трудно е да се усвои. Друг език като него няма. Но така можем да разговаряме навсякъде и пред всеки. Да предаваме команди и информация, без никой да ни разбере.
Съдърланд се обърна към двамата мъже в стаята и заговори на странния ашанти. Двамата бързо втъкнаха пистолетите в поясите си и се надвесиха над мъртвия Мънро Сейнт-Клеър. Вдигнаха трупа и го изнесоха от стаята.
Телефонът звънна веднаж.
— Вече работи — каза Съдърланд. — Обадете се на О’Брайън. Нашият човек ви слуша по линията. Ако кажете нещо недопустимо, връзката ще бъде прекъсната и момичето ще умре.
Питър пристъпи към телефона. По стената до масата кръвта на Сейнт-Клеър бе изписала назъбени криволици. Питър усещаше как подметките му лепнат в кръв. Вдигна слушалката. Набра номера на мотела в Оушън Сити и поиска горния южен апартамент. Телефонът зазвъня. Никой не вдигаше. Чакането бе непоносимо. О’Брайън не беше там!