— За какво ви е?
— За да диктуваме позициите на правителството — натърти Съдърланд.
— Какво стана с Лонгуърт?
— Вие го убихте, мистър Чансълър. Макандрю дръпна спусъка, но убиецът сте вие. Вие изпратихте Макандрю по следите му.
— А вашите хора убиха Макандрю.
— Нямахме друг избор. Той бе разбрал твърде много неща. На всяка цена трябваше да умре. Макар той да не бе виновният, той бе символът на Часонг. Загинаха стотици чернокожи войници, хвърлени от командирите си на явна гибел. Това е най-позорното престъпление, на което е способен човек.
— Расово убийство — тихо промълви Питър.
— Геноцид. Най-отвратителна форма на геноцид — каза Съдърланд, изпълнен с омраза. — Масово убийство заради нечие спокойствие. За да възпрат един човек да научи истината, защото тази истина може да доведе до разплитането на цяла мрежа от престъпления — или експерименти, напълно недопустими за цивилизовани същества. И все пак тяхно дело…
Чансълър не продума. Мълчанието стана напрегнато.
— А телефонните обаждания? Убийствата? Те защо бяха? Какво общо имат Филис Максуел, Брумли или Роулинс с Часонг? Или пък О’Брайън? Него защо преследвахте?
Съдията отговори веднага:
— Тези жертви не бяха от значение. Те нямаха нищо общо с Часонг. Филис Максуел се бе добрала до сведения, които самите ние искахме да използуваме, защото водеха до Овалния кабинет, до президента. Брумли си го заслужаваше. Той има кураж да се противопостави на Пентагона, но осуети един проект за благоустройство на бедняшки квартал в Детройт, който щеше да облекчи бедственото състояние на хиляди обитатели. Чернокожи обитатели, мистър Чансълър. Той се продаваше на разни престъпни елементи, които го снабдяваха с информация, увеличаваща шансовете му в пословичната офанзива срещу военната машина. За сметка на чернокожите! Роулинс бе най-опасният представител на „новия юг“. Той подмазвачески приемаше „новите ценности“, а на закрити заседания в комитета задушаваше всеки опит на конгреса да проведе на практика новото законодателство. А на всичкото отгоре се гавреше с чернокожи момичета, не забравяйте това. Родителите на тия деца никога няма да му простят.
Съдърланд млъкна.
— А какъв е случаят с О’Брайън? — запита Питър. — Сега защо ви е?
— Тук пак вие сте виновен. Той бе единственият, който проумя измамата за унищожените досиета. Разбира се, можехме да го оставим да живее, като го принудим да мълчи. Той нямаше сигурни доказателства. Но сега това е невъзможно. Той знае кой е Венис. Вие сте му казали.
Питър извърна очи. От всички страни бе заобиколен със смърт. Сякаш бе предвестник на смъртта.
— Защо вие? — тихичко промълви Питър. — Защо не друг, а тъкмо вие?
— Защото аз мога — отговори Съдърланд и отново се загледа в пътя.
— Това не е отговор.
— Цял живот ми бе потребен да разбера това, с което младите всеки ден се сблъскват. Бях изпълнен със съмнения, но не се оказа чак толкова сложно. Тази страна е изоставила своите чернокожи поданици, хвърлила ги е на произвола на съдбата. Чернокожите нямат право никъде да се бъркат. Америка е отегчена от своите американски мечти: постиженията на черните я дразнят. Преди бе модно да ги поддържат, защото ги приемаха като случайност. Но сега, когато черните стават предизвикателство, когато започват да се заселват редом с белите, нещата са съвършено други.
— Вас никой не ви е хвърлил на произвола на съдбата!
— С талантливите това рядко става. Не го казвам g гордост. Моите дарби са ми от бога, те наистина съществуват. Но какво ще кажете за обикновения негър, за обикновената негърка, за обикновеното негърче, което расте като дете от втора категория, защото е белязано по рождение! Промяната на името на може да заличи този белег. Никоя диплома не може да промени цвета на кожата. Аз не съм конвенционален революционер, мистър Чансълър. Знам много добре, че една такава политика може да доведе до унищожение, непознато дори на евреите. Нещата са прости: нямаме преимущество нито по брой, нито по въоръжение. Затова използувам оръжията на обществото, в което живеем. Страхът. Най-простото оръжие, познато на човека. То не признава предразсъдъци, не признава расови граници. Ето силата на тези досиета! С тях можем да повлияем на законопроекти, можем да въведем закони, да въдворим изпълнението на статути, които всеки ден се нарушават. Ето каква работа могат да ни свършат досиетата! Аз не търся насилие, което ще доведе до нашето унищожение. Нищо подобно. Искам само това, което законно ни принадлежи и което непрекъснато ни се отнема. Затова провидението ни даде в ръцете това оръжие. Моята цел е да изведа редовия чернокож от състоянието на непълноценност и подтиснатост, в което живее.