Съществованието на тези досиета представлява заплаха за страната. Но най-кошмарното е, че Хувър ги използува. Той систематично се намесва в живота на стотици граждани, чиито политически убеждения и действия са в разрез със собствените му възгледи, и ги заплашва да изложи наяве личните им слабости и грешки, ако не се оттеглят от заеманите от тях постове.
Мередит знае, че трябва да получи отговор на най-тревожния въпрос: сам ли действува Хувър, или има свои съдружници? Защото ако той е създал пакт от свои идеологически съмишленици от сферите на разузнаването, то Конгресът, Белият дом и цялата страна са на път към катастрофа.
Мередит решава да сподели своите открития с един помощник-министър на правосъдието. От този момент нататък животът му става практически непоносим. Помощник-министърът е съвестен и отговорен човек, но изплашен. Той се превръща в оръжие; някои от неговите подчинени донасят на ФБР за доклада на Алек. Помощник-министърът прибира доклада и прави един-единствен смел ход — предава го тайно на един сенатор.“
Питър се облегна назад и се протегна. Имаше прототип за сенатора. Преди по-малко от година той бе водещ кандидат в предизборната кампания от неговата партия. Милиони оставаха като омаяни от пламенната чистота на очите му. Президентът-титуляр не можеше да се мери с неговата ясна мисъл, с дълбочината на прозорливостта, със способността му да общува и да увлича. Неговите разумни и улегнали възгледи по редица въпроси предизвикаха вълна от възхищение из цялата страна. И после изведнъж нещо стана с него. Само за няколко минути в едно снежно зимно утро цялата борба внезапно пропадна. След една невъздържана реч, самоубийствено произнесена от изтощения сенатор, той бе дисквалифициран.
Чансълър се наведе над масата и взе нов подострен молив.
„Мередит е подложен на вълна от психологически репресии. Всеки негов ход се следи; поставен е под непрекъснато наблюдение; телефонни обаждания — някои цинични, други със заплахи за физическа разправа — тормозят жена му. Агенти на ФБР разпитват децата му в училище и след училище. Автомобили неотлъчно дежурят пред входа на дома му, нощем прожектори шарят по стихналите прозорци. Всеки ден се превръща в кошмар, а нощите са още по-ужасни.
Целта е да се дискредитира личният живот на Мередит и да се постави под съмнение неговата професионална годност; той се обръща за съдействие към властта. Прави опит да се срещне с хората от ФБР, които го преследват. Стига дори до своя конгресмен. Но всичките му усилия да избегне терора, на който е подложен, пропадат. Докаран е до ръба на решението да подаде оставка. Дори помощник-министърът не иска повече да има нищо общо с него. Той самият е получил предупреждение. Злокобните пипала на Хувър са навсякъде.
Ще ви направи впечатление, че използувам името на Хувър. Както казват, говоря за покойника, без ни най-малко угризение…“
„Не «както казват» — помисли си Чансълър и спря за миг. — А както казва Филис Максуел.“
„…дори възнамерявам да го наричам и Злодея в книгата. Не виждам причина да забулвам самоличността му под някакво друго име, като Джон Едуин Хейвърфорд например, директор на Федеративното сдружение по разузнаването. Искам да наричам нещата с истинските им имена, искам да го опиша, какъвто е бил: опасен мегаломан, който трябваше да бъде изритан от този пост още преди двадесет години. Чудовище…“
Отново думи на Филис Максуел. Журналистката бе направила такъв незабравим портрет — гротесков същевременно — и думите й му действуваха като заряд, както и Лонгуърт. Яростта й бе заразителна.
„… чиито методи на действие подхождат повече на Третия райх, отколкото на едно демократично общество. Искам хората да се възмутят от действията на Хувър. (Затова ще трябва да уведомите правния отдел. Стив сигурно ще получи апоплектичен удар и ще започне да издирва няма ли някой от роднините на Хувър да пожелае да ни съди.)
Този материал ще заеме шест глави или грубо една трета от книгата. После фокусът ще се измести върху жертвите на Хувъровите изнудвачества. Главно върху сенатора, за когото става ясно, че е взет на прицел от ФБР.
Тъй като потърпевшите са все влиятелни личности в правителството, съвсем правдоподобно е те да установят връзка помежду си. Това са сенаторът и един член на правителството, който се противопоставил на президента и бил принуден да се оттегли. Предвиждам сцена, в която две силни фигури са принудени да се признаят за безпомощни пред насилието на Хувър. И двамата са могъщи исполини, притиснати от един стареещ чакал.