— Не бива да изчезвате. Знаете, нали?
— Да. Лека нощ, Генезис.
Сейнт-Клеър затвори телефона, без да дочака отговор на своето сбогуване. Просто не искаше да продължи разговора.
Обзе го някакво чувство на отвращение: не го спохождаше за първи път, а може би не и за последен. „Инвър Брас“ вземаше решения, които бяха не по силите на другите, закриляше хора и институции от морални обвинения за минали действия. Но ако това бе оправдано преди четиридесет години, сега тегнеше като анатема.
Наплашени хора бяха споделили шепнешком с други наплашени като тях, че Питър Чансълър трябва да бъде спрян. Не беше редно този невзрачен кандидат за докторска титла да повдига въпроси за неща от преди четиридесет години, които сега вече нямаха значение. Днес времената бяха други, обстоятелствата също.
И все пак съществуваха някои неизяснени неща. Отговорността не е ограничено понятие. В крайна сметка всички носеха отговорност. „Инвър Брас“ не бе изключение. Затова Питър Чансълър трябваше да получи възможност да излее възмущението си по такъв начин, че да не предизвика последствия. Или катастрофа.
Сейнт-Клеър се надигна от масата и хвърли поглед към документите върху нея. През последните седмици бе разчистил повечето от личните си вещи. Твърде малко от неговото присъствие бе останало сега в кабинета. Така трябваше да бъде.
Утре вече нямаше да е тук.
Той тръгна към вратата. Машинално посегна към ключа, за да изгаси, и чак сега осъзна, че въобще не е палил осветлението. Той бе стоял, бе се разхождал, бе седял и размишлявал в полумрака.
„Ню Йорк Таймс Бук Ривю“
10 май 1969 г., стр. 3
„«Райхстаг!» е едновременно потресаваща и проницателна, опасна и невероятна книга! Първият роман на Питър Чансълър се мъчи да ни убеди, че още в дните на своето зараждане нацистката партия е била финансирана изцяло от международен картел на индустриалци и банкери — главно американски, британски и френски, — и то с очевидната, макар и негласна подкрепа на техните правителства. В хода на повествованието Чансълър ни принуждава да му повярваме. Книгата се чете на един дъх; героите завладяват с някаква сурова, неподправена сила, която прави техните слабости и достойнства толкова убедителни, че едно по-овладяно писане би разрушило тази непосредственост. Мистър Чансълър разказва гневно, прекалено мелодраматично, но като цяло книгата е превъзходно четиво. Накрая започваме да се питаме: да не би наистина всичко да е било точно така?…“
„Уошингтън Поуст Бук Уърлд“
22 април 1970 г., стр. 3
„Докато в миналогодишната си книга Чансълър разкри причината на Хитлеровия «блицкриг», сега той показва кое доведе до изстрелите през оня август в Сараево! Силите, които влязоха в конфликт през юлската криза на 1914 г., предшествувана от убийството на Франц-Фердинанд през юни от конспиратора Гаврило Принчип, мистър Чансълър разглежда поотделно, прегрупира ги и възпроизвежда действията им в много по-бърз каданс, показвайки, че никоя групировка не е безгрешна и помага за победата на злото. Главният герой — англичанин, проникнал в тайна сърбохърватска организация с мело-драматичното название «Единение в смъртта», разбива дълбоките пластове от измама, дълго наслоявани от провокатори на германския райхстаг, на британския Форин Офис и френската Камара на депутатите. Марионетките са разобличени, а конците, които ги теглят, водят до промишлените интереси на споменатите страни.
Както и другаде, тук отново продължават онези съвпадения, за които почти не се споменава. Мистър Чансълър притежава дарбата да разработва конспирации от най-висш тип, което постига със завладяваща лекота и държи читателя в плен до последните редове на книгата. «Сараево!» ще пожъне по-голям успех от «Райхстаг!».“
„Лос Анджелес Таймс Дейли Ривю ъф букс“
4 април 1971 г., стр. 20
„«Контраудар!» — това е най-добрата книга на Чансълър досега, макар че по неразгадаеми причини нейният сложно криволичещ сюжет е построен върху изумителна грешка още в проучването на фактите, което не би трябвало да очакваме от този автор. Става дума за тайните операции на Централното разузнавателно управление срещу чуждестранна сила, подбудител на терористични акции в едно студентско градче на Нова Англия. Мистър Чансълър трябва да знае, че в съгласие с хартата от 1947 година на ЦРУ се забраняват всякакви действия на територията на САЩ.
Независимо от това възражение «Контраудар!» е безспорен успех за автора. В предишните си книги Чансълър показа, че е способен да дърпа конците на сюжета с такава бързина, че читателят едва успява да прелисти страниците. Тук той внася неподозирана дълбочина в развитието на образите.