— Доброволците?
Усмивката му беше горчива.
— Работата ви. Да. Наистина ли не знаеш къде е Мидълтън? И няма да ми отговориш дори ако те прострелям?
Гърмежът отекна под тенекиения покрив. Тесла залитна и сграбчи масата за опора. Разлетяха се парчета глина. Леонора се вторачи в меките очи на Шмит, пое си дълбоко дъх, насили се да успокои сърцето си и отговори:
— Дори и да ме застреляте, пак няма да знам.
Шмит кимна.
— Добре. Не знаеш къде би отишъл, ако си има неприятности. Предполагам, че в такъв случай трябва да зависим от това, което би направил той, ако ти имаш неприятности. — Надигна се от стола и добави: — Ела.
— Какво?
— Ти го каза: „ще трябва да пообиколим доста днес“.
Леонора тръгна пред оръжието и излезе на напечената земя. Яркото слънце грееше безмилостно. Тя не се обърна назад, но зачака. Ето: леко забавяне на стъпките му, шумолене на плат. Зад нея Шмит бъркаше в джоба си, за да извади тъмните си очила. Леонора приклекна и се хвърли заднешком в краката му. Блъсна го с гръб, дръпна глезена му напред и блъсна с цялата си тежест другото му коляно. Шмит се просна на земята. Изтрещя нов изстрел, но не отекна в безкрайната пустош, а и Леонора бе готова за него. Пистолетът се размаха диво, но при втория изстрел тя вече бе в колибата, а при третия хвърли едно глинено гърне със силата и точността на копието на Яа Асантеуа4.
В облака прах Шмит и най-важното — пистолетът му — бяха тихи и неподвижни.
Леонора успокои дишането си, сви се до вратата и зачака. Цяла минута изтече в пълна неподвижност и мълчание. Тя пропълзя до масата, грабна една от бутилките с оранжада и я хвърли към главата на Шмит. Шишето се пръсна на парчета, но той не помръдна.
Тесла бавно се надигна и се приближи към проснатия в праха Шмит. Кръвта му се стичаше по сухата земя сред парчетата на красивото навремето гърне.
„Видя ли, Леонора? Този път ти беше на страната на праха. А хищникът винаги печели.“
Първите й стъпки я отведоха до пластмасовата кофа за вода в импровизираната й мивка. Тя наплиска лицето и главата си обилно, вече нямаше нужда да пести безценната в пустинята вода.
После бързо събра малкото вещи, които щеше да вземе, и след като ги натъпка в брезентовата си торба, разряза подгъва на тънкия матрак, както бе правила с всеки матрак във всяка колиба, в която бе живяла. Извади плика с американски долари и малката папка, която пазеше още от Хага. Напъха и двете в страничния джоб при айпода, дръпна ципа — и беше готова.
Вкарването на Шмит в джипа бе по-трудно. Тя бе силна жена, но той беше висок и опорната точка й бе проблем. Накрая, увила главата му с хавлия, за да предпази седалката от кръвта, тя го натика отзад, извади ключовете от джоба му и запали двигателя. Подкара по прашната пътека, по която бе пристигнал Шмит, и скоро видя търсеното място, където пътят се спускаше стръмно към долината. Леонора го подмина, после обърна и пое обратно към колибата. На завоя рязко завъртя волана, отвори вратата и скочи.
Всяко място в долината щеше да свърши работа, но късметът й се оказа по-добър, отколкото се надяваше — джипът се фрасна с всичка сила в една акация. Леонора закуца към него — беше си ударила коляното. Мрежа от пукнатини покриваше предното стъкло. Чудесно. Наложи й се да се поизпоти още малко, докато разместваше Шмит, но най-после го нагласи наполовина навън от шофьорското място. Макар раната в черепа му очевидно да не бе причинена от катастрофата, надали щяха да го намерят известно време. Изключение правеха само хиените, които обикаляха пресъхналото речно корито. А след като те приключеха с него, никой нямаше да се усъмни какво е убило Гюнтер Шмит.
Или който и да беше този тип. И откъдето и да бе дошъл.
Тръгна към колибата. Надяваше се болката в коляното да отмине бързо. Прибра се, съблече се и се изми с малкото вода, която й беше останала. Смени си дрехите, взе старите и кървавата хавлия и ги прибра в една калъфка. Метна я заедно с брезентовата торба в собствения си джип. После спря. Макар да бе живяла на толкова места, че не обичаше да се сбогува, се загледа за секунда в колибата, после се завъртя и козирува на широката кафява земя. Беше си мислила, че това място може да стане неин дом, но сега се съмняваше, че някога ще се върне тук.
Пътуването до летището във Виндхук й отне малко повече от три часа. Там използва и четирите си кредитни карти, за да изтегли колкото се може повече пари. С тях и онова, което бе извадила от матрака, щеше да се оправи за известно време. С една от картите си купи билет до Вашингтон през Мюнхен. После излезе от терминала и се качи на автобуса за Кейптаун.
4
Кралица-майка на конфедерация Ашанти, част от съвременна Гана, предвождала през 1990 година бунта срещу британския колониализъм. — Б.пр.