Тя се здрависа с мъжа с очилата. Ръката му беше студена и отпусната.
— Дик Чеймбърс — представи се той.
— М. Т. Коноли.
— Дик е районният директор на Национална сигурност — обади се Колмбаш.
— Приятно ми е да се запознаем — каза Коноли с безизразно лице, сякаш никога не бе чувала за него.
Но всъщност бе чувала много. Биографията му беше почти клише: Йейл, офицерска академия, Държавният департамент. Беше работил в някои от най-ужасните места по света. След единадесети септември бе отишъл в министерството на националната сигурност, твърдо решен да не позволи на никой терорист да се появи във Вашингтон или Вирджиния. Чеймбърс не бе особено популярен във ФБР — неприятна физиономия и безкрайно високо самочувствие — но бе човек, готов да загаси пожар, до който никой друг не иска да се доближи. И не се колебаеше да рискува собствената си кожа. Намесата му в този случай накара Коноли да настръхне.
— Някой ще ми обясни ли какво става? — попита тя.
— Можем да поговорим в залата за конференции — отвърна Колмбаш.
— Агент Коноли — каза Чеймбърс, щом отидоха там, — изглежда, имаме проблем с комуникацията. Надявам се да го изгладим лично.
Беше седнал начело на махагоновата маса, за да подчертае мястото си в йерархията.
— Какъв проблем с комуникацията? — попита тя.
— Агент Коноли — намеси се Колмбаш, — случилото се на летище „Дълес“ попада в юрисдикцията на вирджинската полиция. Мисля, вече ви обясних, че ситуацията там не засяга Бюрото.
Разбира се, не беше казвал нищо подобно, а сега просто искаше да се покаже пред човека от министерството. Но Коноли знаеше, че не е разумно да спори с него.
— Всъщност — каза тя и вдигна диска, който й бе дал Брус Ардсли, — мисля, че Бюрото определено е засегнато. Нашият софтуер за лицево разпознаване идентифицира двама сръбски военнопрестъпници, които са проникнали в страната нелегално. Единият е използвал фалшив британски паспорт под името…
— Защо се опитвате да откриете Харолд Мидълтън? — прекъсна я Чеймбърс, като взе диска от ръката й.
— Защото е свидетел — отговори тя. — В международен случай. Става дума за три убийства във Варшава и още едно, вероятно вече две…
— Не бях ли абсолютно ясен? — намеси се Колмбаш. Лицето му беше зачервено от гняв.
Човекът от министерството сложи ръка на рамото му, за да го накара да замълчи. После каза меко:
— Агент Коноли. Досието на Харолд Мидълтън има син печат.
Тя се вторачи в него, после кимна. Синият печат означаваше, че дадено досие е било запечатано по причини, свързани с националната сигурност. Част от военното досие на Мидълтън бе обозначена като поверителна, достъпна само с парола. Това означаваше ниво дори над строго секретното.
— Защо? — все пак попита тя.
Колмбаш се намръщи и не отговори. Човекът от министерството каза:
— Ще ви обясня на прост език, за да ме разберете. Това е над ранга ви, агент Коноли.
— Искате да кажете, че ми отнемате случая? — извика тя възмутено.
— Не, агент Коноли — отвърна Чеймбърс. — Искам да кажа, че няма случай.
10.
Джим Фусили
Леонора Тесла излезе от жълтото такси на оживения северозападен ъгъл на Шесто авеню и Тридесет и пета улица и бързо влезе в „Мейсис“. Излезе оттам с късо подстригана коса с щръкнали нагоре кичури, черна блуза с висока яка, черен панталон и ниски черни обувки. Тоалетът й бе пълна противоположност на този отпреди двадесет и четири часа, когато бе убила Гюнтер Шмит. Новата чанта от черна кожа на рамото й съдържаше ново бельо и това, което бе останало от момента, когато бе насочила джипа с трупа на Шмит към хиените в долината: слънчевите й очила, пари в брой, кредитни карти и паспорт, папката й за документи и най-ценната й вещ, айпода, подарен й от Харолд Мидълтън.
Обади се в „Наблюдател на човешките права“ от обществен телефон на Хералд Скуеър. Служителката, която вдигна телефона, й каза, че Вал Броко не е на работа. Бил болен от грип и съобщението му гласяло, че възнамерявал да прекара в леглото още един ден. Тесла реши да не си оставя името и поиска номера на мобифона му — успокояваше се с мисълта, че силно развитото чувство за предпазливост на Броко може да му послужи добре. Дано да беше права. За да намерят Мидълтън, се бяха опитали да я убият, бяха изпратили свой човек чак в Намибия. Несъмнено имаха поне един агент във Вашингтон, където живееха Мидълтън и Броко.