От фоайето на Медисън Скуеър Гардън опита да се свърже с Жан-Марк Леспас в Паркууд, Северна Каролина. Съобщиха й, че господин Леспас вече не работел в „Технология по поискване“, компанията, която бе основал. Секретарката нелюбезно добави, че не разполагала с адреса или телефона му. Разбира се, последният негов номер, който Тесла знаеше, вече не бе активен.
Леонора плати в брой за еднопосочен билет до Юниън Стейшън във Вашингтон, макар да планираше да слезе в Делауеър. Погледна таблото за заминаващите влакове и видя, че разполага с достатъчно време да изтича до будката за вестници и да си купи предплатен мобифон и местни и международни вестници за двучасовия път до Уилмингтън.
Докато си прибираше рестото, вдигна очи. На висок рафт над щандовете с батерии и фотоапарати за еднократна употреба стоеше телевизор, който предаваше неясен запис от престрелка на летище „Дълес“. „Двама полицаи са убити“ — гласеше надписът под записа.
— Харолд — прошепна тя неволно.
Вторачи се в безмълвното предаване. Надписът съобщи, че стрелецът още не бил намерен.
По някаква причина тя прие това като потвърждение, че Харолд е още жив. Зачуди се дали същото може да се каже за Леспас и Броко.
Дванадесет часа преди този момент Харолд Мидълтън излезе от хотел „Сейнт Риджис“. Садистката Елеана Соберски го държеше под ръка, притиснала в ребрата му пистолет „Застава 25“. Изглеждаха типична за квартала двойка: разрошен мъж на средна възраст с делови костюм и куфарче в ръка и скъпо платена проститутка, излъчваща студена недостъпност. Само дето се отдалечаваха от четиризвездния хотел, вместо да влизат в него за „свалка“, която струваше петстотин долара.
Мидълтън се ослуша за сирени — уплашеният барман несъмнено бе повикал полицията, която на свой ред щеше да уведоми ФБР. Зачуди се дали ще бъде спасен от хората, които се опитваше да избегне.
— Къде… — започна той.
Дулото се заби в ребрата му.
— Фарагът Скуеър — отговори Соберски. — Статуята. Шарлот е там.
Мидълтън се препъна, но тя го задържа изправен.
— Куфарчето — каза той.
— Да, куфарчето — повтори Соберски. — Разбира се, куфарчето. Но то не е достатъчно.
Мидълтън се огледа. Улица беше безлюдна. По това време на вечерта в Ню Йорк, Чикаго, Сан Франциско, Краков и Варшава десетки хора щяха да се наслаждават на нощния въздух, докато вървят към любимия си бар или клуб. Във Вашингтон човек можеше да чуе само безрадостното скърцане на обувките на стражите пред Белия дом и парк „Лафайет“.
— Какво имаш предвид с това „не е достатъчно“? — попита Мидълтън, когато завиха на север по Шестнадесета улица.
— За мен това е просто хартия.
— Дъщеря ми…
— Разбира се, че ще размениш Шопен за дъщеря си. Но какво друго?
Застанаха на ъгъла на Кънектикът Авеню и изчакаха няколкото таксита, които отиваха на изток. Мидълтън си пое дъх и най-после чу воя на сирени. Идваше от много по-далеч, отколкото се бе надявал, но се приближаваше.
— Няма нищо друго — каза той.
Изтощението замъгляваше мислите му. Хората, които бе застрелял в бара, искаха да се сдобият с ръкописа на Шопен, нали?
— Полковник Мидълтън — отвърна тя със сух смях, — хайде да не бъдем глупави.
— Но аз не знам какво искате.
Тя отново го мушна с пистолета.
— Тогава да обсъдим това, което искаш ти. Шарлот и внука ти.
Светлината на светофара се смени и Соберски го поведе напред.
— Каквото искате — каза той, когато стигнаха до жълтата линия.
— Къде е Фауст?
Един мерцедес се приближи и блокира пътя им.
— Фауст?
— Ние знаем за отношенията ти с Фауст — каза Соберски.
— Ние? Кои…
Преди Соберски да успее да реагира, шофьорът на мерцедеса протегна ръка през отворения прозорец и стреля.
Куршумът се заби в лицето й, размаза носа й и излетя от темето й. Червена мъгла изпълни въздуха над Мидълтън. Соберски падна, пистолетът се изплъзна от ръката й.
— Остави го, Хари.
Сирените завиха по-наблизо. Мидълтън се облещи невярващо срещу зет си, който го гледаше напрегнато иззад волана на мерцедеса на бившата му съпруга.
— Остави го и се качвай. Побързай, Хари.
След секунда Джак Перес завъртя волана и профуча през кръстовището. Мина на жълто пред университетска болница „Джордж Вашингтон“ и се устреми към шосе 66 още преди ченгетата да реагират на стрелбата на Кънектикът Авеню.