Оправданието й свърши работа и със служителите от багажното отделение и тя се върна горе при гишето на „Луфтханза“, където даде почти хиляда и четиристотин евро за нов билет. Превърна останалите евро в долари, като плати кошмарна комисиона.
След три часа самолетът се понесе към Германия. И чудо на чудесата, когато излетяха от Франкфурт, двете седалки до нея останаха празни. Тя си събу обувките, грабна едно одеяло и се изтегна удобно. Последните й мисли бяха молитва към господ да накара Мидълтън да й обясни всичко и предчувствие как щеше да открие, че вуйчо й е загинал в защита на изкуството и културата под формата на непозната творба на Моцарт.
Заспа дълбоко.
Сънуваше музика, цигулка с великолепни струни, завръщането си в Щатите, баща си, който не се бе появявал в сънищата й от години, и огромните сгради в Чикаго, когато усети как някой я бута по крака. Отвори очи и се ококори невярващо.
— Това ли търсиш?
Фауст държеше големия плик, който бе видяла в магазина на господин Ейб. Несъмнено ръкописът на Моцарт бе в него.
Тя се надигна на лакти и за своя собствена изненада заговори на италиански.
— Che cosa avete fatto con l’anziano?9
Фауст седна до нея и подпря брадичката си с пръст.
— Дъртият Новаковски е добре — отговори й на английски. — И може да продължи да е добре.
Фелисия се вторачи в него. Със синия си раиран костюм, бяла риза и светлосиня вратовръзка той изглеждаше елегантен. Спокойно приглади дългата си черна коса и каза:
— Имаш късмет, че не те убиха снощи.
— Не беше късмет — възрази тя.
— Е, скри се от мен, което ти помогна да се скриеш и от тях.
— Кажи ми какво става.
Фауст се огледа. Стюардесите бяха в задната част на самолета и приготвяха количката с напитки.
— Помисли, Джоана — каза той. — Твоят господин Ейб е жив. А също и ти. Аз държа ръкописа на Моцарт, който вуйчо ти искаше да предпази. Като знаеш всичко това, как можеш да вярваш, че аз съм врагът?
— Не говори повече — отвърна тя, седна и кръстоса крака. — Нито дума.
— С ръкописа на Моцарт в ръка ще дойда с теб да се срещнем с Харолд Мидълтън — каза той. — Той е последният човек, видял вуйчо ти жив. С изключение на убиеца, разбира се.
— Знаеш кой е убил вуйчо ми?
Фауст се изправи и й протегна ръка.
— Разбира се — отговори на полски. — Предателят Вукашин. Най-низкото същество на света. Срам е, че вуйчо ти трябваше да умре от неговите ръце.
— Къде е той?
— Вукашин ли? Несъмнено на не повече от километър от полковник Мидълтън.
Количката с напитките затрополи по пътеката и Фауст добави:
— Ела, Джоана. В първа класа сервират шампанско. И баварско синьо сирене с ръжени хлебчета. И това е само преди да поднесат обяда. Сигурен съм, че ефектът от доматената салата и бишкотите, които яде снощи, отдавна е преминал.
Камински, не, Фелпс, се надигна и обу износените си обувки.
Кръвта от прерязаното гърло на Броко вече бе засъхнала по очуканата му кухненска маса, а трупът му се бе вкочанил. Странно, но само лявата му ръка бе вързана зад гърба му. Дясната висеше отпуснато, пръстите й почти докосваха омазания с кръв и урина под. Тесла видя репортерския бележник на масата. Това означаваше, че убиецът е накарал Броко да напише нещо, преди да умре. А за да успеят да го накарат да напише нещо, означаваше, че е бил измъчван, преди да го убият.
Убиецът очевидно бе записал и гласа му — как иначе мъртвец можеше да звънне в службата си и да съобщи, че е болен? Хитро. Осигуряваше на престъпника известно време.
Но какво бе искал от Броко да напише? Шмит бе задал важен въпрос на Тесла: къде е Харолд Мидълтън? Броко можеше да е дал четири бързи отговора: истинското местонахождение на Харолд, фалшиво, лъжа, че не знае — както бе постъпила самата тя, — или отказ да отговори. Всички отговори, освен първия биха довели до нарастваща болка и ако Броко не бе знаел къде се намира бившият му шеф, вероятно го бяха принудили поне да разсъждава по въпроса.
Леонора огледа бившия си колега. Главата му бе отметната назад, а очите му — широко отворени и празни. Тя си припомни честността му, неудобството му с жените, страстта му към класическата музика на осемнадесети век и вярата му в силата на свободната преса.