С Муди започнаха да се редуват да рушат преградата и след още четвърт час повечето камъни бяха струпани на купчина. Шумът от ударите бе оглушителен, но никой не искаше да излезе от пещерата. Сякаш бяха пуснали корени. Дори когато прахта се уталожи след последния удар, никой не се приближи до новия отвор. След кратко колебание Натали отиде при Стивън с фенерчето и го хвана за ръката. Той насочи светлината към дълбините на пещерата и видя няколко предмета, подредени край варовиковата стена: груба кожена торба, чифт износени сандали, очукано копие.
Двамата влязоха плахо в нишата и светлината зашари из вътрешността ѝ, докато спря върху нещо с формата на човек. На земята лежеше проснат по гръб скелет. обърнал празни очни орбити към тавана и покрит с останки от изгнил тънък плат. Четиримата стояха като вкаменени.
Муди първи наруши мълчанието:
– Става зловещо. Аз се махам. Лука, пусни ме да мина. Имам нужда от чист въздух – заяви той и тръгна към изхода на пещерата.
– Това няма да стане – каза италианецът и го фрасна в тила с тежкия си стоманен пистолет.
Муди се свлече безжизнен, главата му издумка на земята. Под черепа му се образува локвичка кръв.
Стивън бавно се дръпна до стената, като издърпа и Натали със себе си. Лука насочи пистолета към тях.
– Не мърдайте.
Натали гледаше с широко отворени от ужас и изненада очи. Стивън зададе очевидния въпрос:
– Защо?
Лука въздъхна – звук на изтощение и безсилие.
– Има ли значение?
– За мен има.
Италианецът се подвоуми, сякаш водеше вътрешна борба, после заговори тихо и монотонно:
– Църквата е единственото семейство, което съм имал. Дал съм ѝ целия си живот. И въпреки това с очите си станах свидетел как губи значението си, въпреки че защитавах честта ѝ и се борих за добрата кауза. От самото начало знаех, че каквото и да намерим тук, ще бъде скрито, докато група уплашени старци обсъждат възможните последствия и значението му за собствената им власт. В крайна сметка ще се окаже, че всичките ми усилия са били в служба на една отмираща институция, твърде страхлива, за да направи това, което трябва. – Махна със свободната си ръка. – Това тук ще остане скрито, докато църковните власти обсъждат дали светът трябва да узнае истината. Това не ме огорчава, с възрастта станах прагматик. Аз съм таен воин от тайна секта на Църквата, която се бои да предприеме смели действия, за да възвърне жизнеността си. И сигурно ми е омръзнало да гледам отстрани и да водя аскетично съществуване, посветено на една от най-богатите институции на планетата.
– Определено звучиш огорчен – отбеляза Натали.
– Не, не съм. Просто, когато Свитъкът изчезна, осъзнах, че Църквата ще направи много повече и ще действа много по-решително, за да защити интересите си, отколкото някога би сторила, за да възвърне водещата роля, която е имала в цивилизования свят. Другите религии дръзко набират нови последователи и разширяват влиянието си. Но аз съм част от една остаряла система, която се страхува от собствената си сянка. Каквото и да представляваше Божествената светлина, знаех, че ще си остане скрита. Сега, когато видях истината, съм още по-уверен, че постъпвам правилно.
Стивън поклати глава:
– Правилно? Ти луд ли си? Имаш ли идея колко грешно е това, което правиш? Чий скелет, между другото, мислиш, че е това с трънения венец като главна атракция в преддверието? Това е историческо събитие!
– Ах, този младежки плам. Почти си спомням как беше. Да, това е историческо събитие – събитие, което Църквата никога няма да огласи пред света. Имаш ли представа какво ще се случи с легендите и репутацията ѝ, ако тялото на Исус бъде намерено? Това би обърнало Църквата с главата надолу. Милиони ще бъдат сломени. Това би означавало, че Божият син, обявен за такъв от оспорвания вот на римски кардинали, е бил обикновен човек – човек, който очевидно не е възкръснал три дни след смъртта си и не се е възнесъл в небето – заяви Лука, като се ослуша, сякаш дочу далечен шум.
Стивън стисна успокоително ръката на Натали. Трябваше да накара Лука да продължава да говори и да дебне удобен момент.
– О, я стига! Мисля, че повечето християни съзнават, че Библията има алегорично значение и не трябва да се приема буквално. Дори папата го е казал. Мисля, че жестоко грешиш. Мисля, че откриването на тялото на Христос заедно с последните му думи ще възроди вярата и ще даде нова сила на Църквата. Би било един вид доказателство. А последните думи на Исус… трябва да признаеш, че са силни – изтъкна Стивън.