– Не отричам това. Всъщност току-що много точно изказа мислите ми. Проблемът обаче е там, че знам как работят в Рим, и категорично мога да ти кажа, че ще минат десетилетия, ако не и векове, докато откритието ни бъде обявено. Църквата е корпорация – бизнес. Тя продава вяра. Но пазарът не е толкова голям, колкото е бил в миналото. Науката се намеси в търговията с вяра и взе своя пазарен дял. И като всяка голяма компания, чиито сделки намаляват, Църквата или трябва да се преустрои и обнови, или да се барикадира и да брани монопола си. И те уверявам, че има по-голям интерес да пази това, което има, отколкото да прокарва нов път. Дори думите на тази плоча могат да причинят сътресение – ако Бог е във всеки от нас, за какво ни е да храним банда облечени в расо официални лица, служещи като говорители на небето? Разбираш ли какво имам предвид? – Лука избърса чело с опакото на свободната си ръка. – Съгласен съм, че това е уникална находка и трябва да бъде огласена пред целия свят, но съм също толкова сигурен, че за да запази мястото си в бизнеса на вярата, Църквата трябва да я задържи в тайна. Тъжно е и е грешно, иска ми се да не съм прав, но съм.
– Добре. Да приемем, че си прав. Но защо… това? – попита Натали.
– Защото виждам истинската същност на Църквата. Тя е огромен, свръхбогат мастодонт, който се интересува само от пари и власт и няма нищо общо с вярата и разпространението на Божието слово. В интерес на истината тя е такава почти от самото си възникване. Знаете ли, че още през първите векове от съществуването ѝ са започнали оплаквания, че свещениците били най-богатите хора в градовете, където живеели? Религията се основавала на идеята за спасител, който е жертвал всичко, живял е в нищета и е отричал материалната собственост. И въпреки това нейните водачи, епископите, живеели в охолство, докато съдели простосмъртните. Ако се върнем в наши дни, виждаме институция, която се основава на принципите на аскетизъм и състрадание, която е успяла да се превърне в най-богатата съществуваща организация. Това не ви ли изглежда малко странно? Божественият бизнес да е толкова печеливш, а безброй поколения през вековете да живеят и умират в нищета? Лицемерието е смайващо. Знам го. Нали и аз съм част от него.
Лука размаха пистолета и Натали и Стивън потръпнаха. Той продължи с по-висок глас:
– Питате защо? Защо? Сега ще ви кажа. Вече знам какъв ще е изходът от това приключение. Тайните ще си останат тайни и нищо няма да се промени. Богатите ще стават по-богати. Бедните ще си останат бедни и потиснати. Замислих се, че не знам още колко време ми остава на този свят. Затова защо да не постъпя така, както винаги е постъпвала Църквата? Защо да не помисля за моите нужди и да не спечеля нещо за себе си? Откакто съм се родил, живея в бедност, на крачка от богатите дворци, докато религията, на която съм посветил душата си, обслужва интересите на алчните си служители. Защо да не се облагодетелствам, както винаги е правила Църквата? Бях глупав и наивен. Но вече край. Стига празни приказки.
Лука погледна часовника си. Останаха неподвижно няколко минути, които им се сториха векове. Стивън се опита да се примъкне по-близо до стената, но италианецът го погледна и поклати глава. Нищо нямаше да му помогне, помещението бе твърде тясно.
– Нека поне да погледна Робърт – каза Стивън след още няколко минути. – Все още е в безсъзнание.
– Не. Стой където си и не мърдай.
– Но той има нужда от помощ – възрази Натали.
– Бог ще му помогне, ако наистина има нужда.
След още известно време Стивън се опита пак да подмами италианеца, беше сигурен, че ще успее да го разколебае:
– Струва ми се, че бъркаш глупостта с честността. Не беше ли ти този, който ме попита дали вярвам в Бог? Дали правя разлика между добро и зло? Какво беше това? Театър?
– Не. Не беше театър. Трябваше да задам въпроса по друг начин. Не става дума за добро и зло. Добрите хора правят лоши неща и злите хора правят добрини. Хитлер е обичал кучето си. Не е толкова просто. Не става дума за борбата на доброто срещу злото. Става дума за противопоставянето на богати срещу бедни, на управляващи срещу потиснати. Църквата го знае. Разбира, че с пари и власт можеш да влияеш на събитията, да контролираш случващото се. Можеш да издигаш и сваляш крале, да градиш и сриваш империи. Слабите не получават нищо освен един студен, плитък гроб, а децата им прекарват живота си в слугуване. Бедните нямат власт. Богатите и властимащите им създават илюзия за свобода и власт, за да се държат добре и да не създават проблеми. Привилегированите организират избори, в които всички кандидати са техни марионетки. Позволяват избор само между купените от тях кандидати. Ако искаш да правиш добро или да имаш власт в реалния свят, трябва да имаш пари. Това научих от цял живот наблюдение на Църквата.