Нямаше смисъл да мисли повече за това.
– Избягаха ли? – изкрещя Синт по телефона.
– Да, господин полковник. Изпразнили са стаите и се измъкнаха отзад. Търсим ги, но ги няма. След като излязоха от хотела, откриването им стана прекалено сложна задача за трима души – докладва агентът по телефона. – Съжалявам, господин полковник. Беше въпрос на секунди. Почти ги бяхме хванали.
– Това е все едно някоя да е почти бременна. Безсмислено изказване. – Синт се опита да се успокои. – Какво е положението сега?
– Мобилизираме агентите си в полицията и сутринта ще имаме няколко наши хора на дневна смяна в Интерпол. Надяваме се да засечем някой от мобилните им телефони или да ни кажат, когато Крос се свърже с офиса си.
– Дръжте ме в течение. Досега тези двамата успяха да ни надхитрят, а се намесиха и допълнителни играчи, които са готови да убиват. Трябва да хванем момичето и новия ѝ приятел и да ги скрием. Ако не успеем, имам предчувствието, че другите ще го направят и тогава ще се окажем в доста неизгодна ситуация.
– Разбрах. Работим усилено. Ще се обадя, когато знам повече – обеща гласът и връзката прекъсна.
Синт запали цигара и шумно издиша облак дим към настолната лампа в хотелската стая. Ситуацията бързо се влошаваше. Той стана и закрачи напред-назад, докато обмисляше новите усложнения, псувайки приглушено късмета си.
Изгаси цигарата и си легна, като преди това нагласи алармата на телефона си за след два часа. Като действащ разузнавач бе прекарал много денонощни дежурства, но тогава беше по-млад. С годините се бе убедил във важността на добрата почивка.
Облегна главата си на таблата и затвори очи, опитвайки се да прекъсне пороя от мисли. Беше свикнал да спи седнал и сега не можеше по друг начин.
Поредният пример как дългогодишната служба в Мосад го бе променила.
Изгаси нощната лампа и погледна часовника си. Три и четиридесет и пет.
Очертаваше се дълъг ден.
21
Стивън седеше прегърбен над лаптопа в чакалнята, сякаш очакваше ранен влак. На гарата имаше сравнително малко хора, най-вече безделници с шарещи очи и обичайните представители на утайката на обществото, които често се срещат по гарите. В района патрулираха няколко полицаи, които не му обръщаха внимание. Това не го учудваше – беше твърде рано и двамата с Натали на практика не бяха нарушили никой закон. Макар винаги да съществуваше риск някой да използва връзките си в полицията и да пусне сигнал за издирването им, това едва ли щеше да се случи, ако преследвачите искаха да запазят намеренията си в тайна. Освен това с качулката на анорака, нахлупена върху бейзболната шапка, Стивън беше почти неузнаваем. Носеше небиещ на очи широк черен панталон и от пръв поглед можеше да мине за трийсетгодишен или дори за по-млад. Облеклото му бе далеч от това, което се очаква да носи един изтъкнат криптолог и собственик на софтуерна компания.
Погледна Натали, когато я усети да се приближава, и ѝ се усмихна уморено. Тя изглеждаше, сякаш току-що се е събудила от освежаващ осемчасов сън, прелестна в разноцветния лек пуловер и дънките, които бе сложила. Беше вързала перуката на опашка и промяната от алтернативната външност, с която му се бе явила преди два дни, беше смайваща. Трудно можеше да повярваш, че е същата жена, освен ако не погледнеш неповторимите ѝ виолетови очи.
– Нещо ново? – попита тя.
– Качих снимката от базиликата в компютъра и пуснах текстово разпознаване, после въведох текста в програмата – обясни той, като посочи екрана. – Сега обработва шифъра, след което ще трябва да преведа резултата на латински.
– Колко ще ти отнеме?
– Може би час. Програмата ще провери всички пермутации и това може да отнеме доста време. Няма как да разбера кога ще свърши, докато не излезе съобщение. Ако не разполагах с програмата, можеше да отнеме седмици.
– Нещо да помогна?
– Би ли ми взела едно силно кафе. Не съм свикнал да стоя буден цяла нощ и започва да ми се доспива…
Натали кимна:
– Разжалвана съм до сервитьорка. Хубава работа – подразни го тя.
– Другият вариант е да седиш тук и да зяпаш празния екран със съобщението, че задачата е изпълнена на петнайсет процента, докато аз отида да си взема сам.
– Знаеш ли какво? Мога да те заменя за известно време. Ще ти се отрази добре да се поразтъпчеш. Нещо против?
– Не. Така или иначе няма да се случи нищо, докато програмата не свърши, а дотогава има още доста време. Искаш ли нещо? Бейгъл? Мъфин?