– Пред Арката на Константин, до Колизеума. След двайсет минути?
– До скоро.
Когато стигнаха мястото на срещата, тъкмо минаваше полунощ, но все още имаше групи туристи, които снимаха осветената с прожектори прочута мраморна арка, за да запечатат за идните поколения момента, когато са били тук – в сянката на величието. Стивън премести сака си от лявото рамо на дясното и се опита да преодолее импулса да поглежда часовника си на всеки две минути. След известно време, което му се стори цяла вечност, Натали го сръга с лакът. Висок, неприлично красив мъж с късо подстригана прошарена коса се приближи към тях със стегната войнишка походка. Натали го прегърна силно, при което на лицето му се изписа леко смущение. После непознатият подаде ръка на Стивън и двамата се ръкуваха.
– Вие сигурно сте Муди. Аз съм Стивън.
– Приятно ми е. Какво ще кажете да повървим, докато говорим? – предложи Муди.
– С удоволствие.
Натали вдигна чантата си и Муди я пое от ръцете ѝ с лекота. Тръгнаха спокойно в обратна посока на Колизеума, чиято древна фасада застрашително се издигаше наблизо. Муди извади от джоба си два телефона и ги подаде на Натали.
– Честита Коледа! Тези са чисти – увери я. – Направих някои справки. Интересът на полицията към вас се засилва и на ваше място не бих чакал да стане твърде голям. Имаме тайна квартира в Местре, намира се до Венеция, от другата страна на лагуната, и мога да ви настаня там, докато нещата се уталожат. Все още не сте обявени за общонационално издирване, нито сте изпратени в Интерпол, но не се знае как ще се развият нещата в близките няколко дни. Сега бихте ли ми казали в какво сте се забъркали, за да получа по-ясна идея как да реагирам на ситуацията?
Натали погледна Стивън и разказа на Муди накратко какво се е случило, като спести само факта, че са на една крачка да разгадаят тайната на Ръкописа на Войнич. Бяха обсъдили каква част от случилото се да разкрият и се разбраха, ако Стивън остане с добро впечатление от Муди, да му разкажат всичко. Той все още не се бе изказал категорично, затова Натали спазваше договорката.
– Хм, някаква съществуваща от векове тайна секта в католическата църква ви преследва заради документ, с който баща ти се е сдобил по съмнителен начин и чието "освобождаване"е финансирано от милиардер, който няма да спре пред нищо, за да изпревари всички. Това ли е в общи линии? – попита скептично Муди.
– Казано по този начин, звучи безумно – призна Натали, като се намръщи, – но да не забравяме, че някой уби Фредерик, Дани изчезна и двама бандити ни чакаха тази вечер пред катакомбата. Освен това, когато бяхме във Флоренция, ни преследваха и се измъкнахме само защото Стивън зашемети единия нападател.
Муди погледна изпитателно Стивън, докато вървяха.
– Доста си находчив – отбеляза. – С какво се занимаваш?
– Предприемач съм. И любител криптолог. Но от години се занимавам с бойни изкуства, затова съм добър в самозащитата.
– Очевидно. Бил ли си в армията?
– Няколко години. Не беше за мен – добави Стивън, като се опита да сложи край на темата.
– Какво мислиш за тази ситуация? – настоя Муди.
Стивън спря и го погледна.
– Когато Натали дойде при мен, отначало я помислих за луда. После имах възможност да видя пергамента и беше точно такъв, какъвто ми го описваше. Скоро се появиха и преследвачите. Това бяха достатъчно аргументи в нейна полза. Но когато видях Фредерик намушкан с нож до църквата, окончателно ѝ повярвах. Натъкнали сме се на нещо изключително важно за групировките, които според нея са намесени, и те биха сторили всичко, за да си върнат съкровището и да съхранят тайната. Дали е оправдано да убиват, няма голямо значение, след като те са убедени, че е.
Муди кимна замислено:
– Познавам Натали отдавна и имам доверие на интуицията ѝ. – Обърна се към нея. – Махнете се от Рим. В Местре ще бъдете в безопасност, а ако се наложи да пътувате, ще имате голям избор от възможности. От Венеция и Милано има полети за целия свят. Моят съвет е – идете до Местре, преди полицията да изостри вниманието си към вас. Там ще измислим нещо. Как ви звучи?
– Съвсем разумно, както винаги – каза Натали с уважение. – Но щеше да е по-лесно, ако имахме кола.
Муди ѝ подаде хартиен плик и обясни:
– Вътре има указания с адреса на къщата, ключ и талон за една черна алфа ромео, която е паркирана в хотела ми. Изчакайте половин час, преди да я вземете. Колата е заредена догоре с бензин и всички документи са в жабката. Регистрирана е на една корпорация в Генуа. – Прокашля се. – Аз ще се помотая в Рим още ден-два и ще се опитам да разбера какво е станало с Дани. После ще дойда да ви видя във Венеция. Ще се обадя предварително. Ако карате достатъчно бързо, би трябвало да стигнете за седем часа.