Стивън направи компромис с параноята си, като свали плочката на долния етаж и я скри зад пералнята. Натали го гледаше с неутрално изражение, вярна на обещанието си.
Докато караха по моста към Венеция, тя мълчаливо стисна свободната му ръка, сякаш искаше да затвърди връзката, която с толкова страст бяха създали през деня. Подейства му успокояващо и той изведнъж си даде сметка, че му харесва.
Оставиха колата и се помотаха по улиците, докато стигнаха до един препълнен ресторант, от който се разнасяха божествени ухания. Наперената оберкелнерка ги заведе до една уединена маса в ъгъла и не след дълго получиха бутилка сносно кианти на баснословна цена и се наслаждаваха на аромата му, докато разглеждаха огромното меню. След кратка дискусия с келнера поръчаха ньоки със сос от трюфели за ордьовър, после Натали избра печена риба, а Стивън – спагети с морски дарове. Обслужването бе доста лежерно, а вечерята – прекрасен завършек на забележителния и за двамата ден. Но докато пийваха виното, Стивън не преставаше да мисли за плочката и за възможните последствия от връзката си с Натали. Тя усети загрижеността му и след като келнерът прибра чиниите, го изкара от вцепенението:
– Ехо, къде си? Изглеждаш, сякаш си на километри от тук…
– Извинявай, сигурно още съм уморен, а и малко изненадан от… това.
– Да не би да се оплакваш?
– Не. Точно обратното. Искам да кажа просто, че…
– Ако компанията ми те разсейва прекалено, можем да се върнем към платоническите колегиални отношения.
– Не съм убеден, че ще се получи.
– По-добре да не пробваме.
Стивън не знаеше какво друго да каже. Имаше цял куп неща, за които искаше да говорят, но в същото врем, не знаеше откъде да започне. Реши пак да си пробва късмета:
– Разкажи ми повече за себе си, Натали. Толкова много неща премълчаваш. Любопитно ми е.
– Бих казала, че вече ме познаваш доста добре – отбеляза тя, като отпи глътка вино. – Да видим… Първо, не си мисли, че съм готова да легна с всеки криптограф любител, който ме омайва с шифри. Да започнем с това. Всъщност ти май си първият криптограф, с когото лягам. Поне в Италия. Засега.
– А пък аз нямам навик да влизам под душа с всяка сексапилна красавица в затруднено положение, която започне да се сапунисва гола пред мен.
– Много ме успокои. Би било ужасно, ако бях просто една от безкрайната върволица къпещи се голи жени, които примамваш с похотливи намерения в тайни убежища на ЦРУ.
– Сега сериозно. От години не съм имал връзка… от такъв тип – призна Стивън.
Така сложи край на непринудения им разговор, макар и неумишлено. Стивън все още се чувстваше неловко след случилото се. Натали явно нямаше такъв проблем.
Хвана го за ръка и двамата тръгнаха по криволичещите тесни пешеходни улички, които освен каналите са единствените пътища за придвижване във Венеция. Стигнаха до площад "Сан Марко“ – най-известната забележителност на града. Погледаха как няколко възрастни жени хранят гълъбите, докато отиващият си ден хвърляше последните си сенки върху дългата редица гондоли в канала.
– Хайде да си направим разходка с гондола – предложи Натали, като стисна ръката му. – Никога не съм го правила, а кой знае кога пак ще дойда във Венеция.
Стивън не виждаше причина да откаже и скоро двамата плаваха по най-близкия канал. Натали изглеждаше възхитена от преживяването, притисна се до него и го целуна, докато се носеха в тъмните води под Моста на въздишките. След малко се отдръпна и настойчиво го погледна в очите.
– Всичко ще се нареди, Стивън. Ще видиш. Всичко ще бъде наред. – И отново го целуна.
Слязоха и вече по тъмно се върнаха при колата. Нещо важно се бе променило между тях и Стивън реши да остави нещата на естествения им ход. Не си беше представял, че ще бяга от убийци из цяла Италия, още по-малко, че ще започне главозамайваща любовна авантюра или че ще е на косъм от това да реши една от най-големите загадки в историята. Нямаше никакъв смисъл да се опитва да контролира нещата. Най-добре беше просто да се остави на течението и да види къде ще го отнесе. Надяваше се – жив.
Прибраха се в къщата и едва качила се на горния етаж, Натали вече бе съблякла голяма част от дрехите си. Така вниманието на Стивън бързо се отклони от дешифрирането на кода към по-належащи задачи. Плочката нямаше да избяга, реши той. Ентусиазирано последва Натали в спалнята и затвори с крак вратата след себе си.
Стивън седеше на масата в столовата. Беше взел плочката от гаража и бе приключил с въвеждането на комбинациите от символи. Шифърът се оказа находчив и неразгадаем, ако не разполагаш с ключа. Някои букви бяха кодирани не просто с два последователни символа, а с два символа, които формираха знакова комбинация, разделени от трети, който бе без значение. И за допълнително усложнение, ако пред някоя смислова комбинация стоеше определен символ, той я променяше от значеща буква в безсмислица. Щяха да са нужни много усилия, за да се дешифрира пасаж след пасаж, но нямаше друг начин. Часовете летяха, докато буква по буква Стивън най-после дешифрира целия свитък – получи около една трета страница текст, който вероятно щеше да придобие някакъв смисъл, след като го разчлени на думи. Стивън знаеше малко латински, но не беше специалист. Щеше да му е трудно да разчете получената поредица от букви.