Изведнъж на Стивън му просветна:
– Изпратил им е кодирани документи с указания къде да намерят не самата плочка, а тайните указания как да я намерят. Скрил указанията в централната базилика, която в онзи период не е била известна. Само духовник – някой от сподвижниците му – можел да бъде допуснат в новата горна базилика и да намери тайния вход за средното ниво. Сега, когато знаем, че пергаментът е бил там, бих предположил, че по онова време тайната за съществуването на двата долни етажа се е предавала от уста на уста. Така само посветените са знаели за тях, а проникването на външни хора е било осуетявано от различни препятствия. В онези времена Инквизицията е била в разцвета си и дори най-малкият намек е бил достатъчен, за да гориш на клада.
– Сигурно затова си срещал герба и в други кодирани документи от същия период. Вероятно и те съдържат указания за базиликата "Сан Клементе"или може би за други места, където са скрити други кодирани пергаменти. Това няма значение за нас, пък и няма как да разберем, ако не дешифрираме тези документи. Важното е, че плочката с кода е у нас. Без нея разчитането на Свитъка би било невъзможно.
– Питам се какво толкова е открил Бейкън, та да се налага да го пазят в такава строга тайна. Трябва да е адски важно. През онзи период познанието, което е било изгубено за Запада в течение на цяло хилядолетие, започнало да се връща в Европа чрез писанията на древните гърци и на арабите – в крайна сметка, изучаването на тези знания е довело до създаване на университетите. Това е бил период на огромен интелектуален подем и в същото време на въодушевление. Цялата многовековна мъдрост, която е била забравена на Запад през така наречените тъмни векове, била преоткрита.
– Нашият агент в абатството не знаеше какво съдържа Свитъкът. Татко недоумяваше защо Орденът просто не го е унищожил, вместо да го пази през всичките тези години, ако тайната е толкова ужасна.
– Мисля, че се досещам защо. Само предполагам, но според мен са чакали.
– Чакали? Какво са чакали?
– Чакали са с напредъка на технологиите, някой да дешифрира Ръкописа на Войнич. Ако искаш да узнаеш тайната, която се съдържа в някой документ, но не знаеш как да го разкодираш, най-логично е да изчакаш някой да го направи вместо теб или да ти покаже начина. Това обяснява слуховете, че във Ватикана има учени, посветили целия си живот на опити да го разчетат. Може би е вярно, но както всички други и те не са успели.
– Има логика. Това обяснява и защо Църквата е запазила само главата, в която е записана тайната.
– Именно. Макар че сигурно никога няма да разберем кой е пазил Ръкописа през по-голямата част от съществуването му, нито какво се е случило с глава 16. Може просто да е изпаднала или пък да е била извадена. – Стивън щракна с пръсти. – Знаеш ли, винаги са ми се стрували странни обстоятелствата, при които Вилфред Войнич се е сдобил с ръкописа. Намерил го сред вещите на висш йезуитски духовник след смъртта му. И тук откриваме пръста на Църквата, макар и не на Ордена… доколкото знаем. Може това да е било част от някакъв сложен план за изваждане на ръкописа на бял свят, за да могат съвременните криптографи да го дешифрират.
Натали сви рамене:
– Няма значение. В крайна сметка нищо от това няма да има значение. Скоро ще разгадаеш загадката и тогава ще имаме повече информация, на базата на която да решим какво да правим занапред. – Протегна ръка и се заигра с едно копче на ризата му. – От толкова много приказки ми се доспа. На теб не ти ли се спи, или трябва да те напоя с още алкохол? Готова съм да те напия, за да получа каквото искам, и то не само защото съм криптоманка. Макар че може би точно затова си избрал тази наука.
– Другият вариант беше да стана китарист в рок банда.
– Никога не съм си падала по музиканти.
– Защото не си чувала как свиря на китара.
– Готов ли си да си лягаме? – настоя тя и започна да разкопчава ризата му.
– Вече си мислех, че никога няма да попиташ.
На другата сутрин Стивън се събуди от аромата на прясно сварено кафе и от звъна на телефона на Натали, който тя бе оставила в чантичката си. Извика я, после се пресегна към нощното шкафче, грабна чантата и като избута пистолета, измъкна отвътре мобилния. Натисна зеленото копче.
– Ало.
– Стивън, ти ли си? Очаквах Натали. Би ли ми я дал? – каза Муди направо.