Франк присви очи.
– Какво? Това е лошо. Първо се оказва, че момичето има връзки в ЦРУ, а сега имаме пряка намеса от Църквата. Нещата излизат извън контрол, синко.
Амиери не отговори. Нямаше какво да каже.
– Ако Църквата си върне Свитъка, можем да сме сигурни, че той ще изчезне завинаги заедно с тайната си. Хвърлих прекалено много пари, за да го открия, и не мога да допусна това да се случи.
– Знам. И аз съм разтревожен.
Франк си пое дълбоко въздух, за да се успокои, и Амиери се престори, че не забелязва треперенето на чашата, когато покровителят му я вдигна към устните си.
– Реши този проблем, синко. Каквото и да струва. Реши го.
Натали и Стивън спряха на летището и взеха водно такси до Венеция, което ги остави точно на площад "Сан Марко“. Разходиха се в района и накрая решиха да използват телефона на един хотел, гледащ към канала. Интериорът беше в стил стара Венеция – златовезан брокат, кадифе и полирано тъмно дърво. Натали седна в бара, докато Стивън намери телефоните, които бяха до тоалетната.
Набра номер и изчака свързване. Вдигнаха на третото позвъняване.
– Лука.
– Обажда се Стивън Крос. Вие ли сте ме търсили в офиса? – попита Стивън, като се стараеше да говори колкото може по-кратко.
– А… да, доктор Крос! Благодаря, че се обадихте.
– За какво става дума?
– Мисля, че и двамата много добре знаем. У вас има нещо, което принадлежи на Църквата, и бих искал да обсъдим проблема, преди нещата да излязат от контрол.
– Говорите, сякаш ме обвинявате. Можете ли да докажете, че Църквата е законен собственик на нещото, което теоретично обсъждаме?
Разговорът не вървеше, както бе очаквал Лука.
– Въпросният предмет е наше притежание от векове. Очевидно е, че е наша собственост.
– Значи притежанието доказва собственост? В такъв случай, който го притежава, е и негов собственик.
– Собствеността на някои неща носи със себе си огромна отговорност и риск. Надявах се да обсъдим как да ви освободим от тях, за да можете да продължите спокойно живота си.
– Как да съм сигурен, че самият вие не сте голяма част от този риск? Изглежда, че светът изведнъж се превърна в много опасно място.
– Църквата не одобрява проливането на кръв, доктор Крос.
– Кажете го на жертвите на кръстоносните походи и Инквизицията.
– Имам предвид съвременната църква, аз лично също никога не бих позволил такова нещо. Затова мисля, че трябва да обсъдим нещата. Не знам какво целите, но съм убеден, че мога да реша един много сериозен ваш проблем – а именно как да върнете въпросния предмет, без да предизвикате отмъщение или заплахи. Истината е, че който притежава тази вещ, винаги ще бъде под прицел. Дори до този момент отнемането му от нас причини огромни човешки загуби. Моята цел е ясна. Искам предметът да ни бъде върнат и съм готов да го уредя. Просто е.
– Как мога да ви имам доверие?
– Не съм сигурен, че сте в позиция да ми нямате доверие. Опитвам се да спра едно бедствие, което може би бе причинено неумишлено и в което вие, за съжаление, сте страничен участник. Мисля, че сте умен човек и разбирате, че замесването ви в тази катастрофа няма как да завърши добре за вас. За когото и да било. Освен това, ако не постигнем съгласие, ще се убедите, че липсата на доверие в мен ще бъде най-малкият ви проблем.
Лука имаше право. И Натали нямаше план за измъкване. Може би трябваше да се споразумеят с Църквата.
– Вярвате ли в Бог, доктор Крос? – продължи Лука.
– Не по начина, по който вие.
– Хм, е, аз вярвам. Очевидно. Ревностно. И мога да ви уверя, че животът на тази планета е кратък и че всички имаме съдба, а вашата няма нищо общо с въпросния предмет. Мъчително е да гледам как злото се е надигнало и се опитва да се докопа до него. Може да не вярвате в Бог, но със сигурност сте достатъчно възрастен, за да вярвате в злото. Имате достатъчно житейски опит, за да сте го виждали в действие.
– Приемам този аргумент философски. Да, виждал съм злото. И то обикновено не е породено от нищо друго освен от действията на подли и алчни хора, които се опитват да задоволят пороците си. Съгласен съм, че злото съществува. То е в нас.
– Не отричам. Но както злото е в нас, така е и доброто. Те са антиподи, но съществуват заедно, защото ние съществуваме. Ако искате ги приемете като двата края на нашия спектър. Нямам желание да влизам в теологични или философски спорове или да ви убеждавам в съществуването на Бог. Искам само да ви кажа, че някой убива хора, за да се добере до обсъждания предмет – същият този някой, който вероятно е участвал в кражбата му. Този някой ще продължи да убива, докато не се докопа до него и вие с момичето ще споделите съдбата на всички останали, които са застанали на пътя му. – Лука изложи финалния си аргумент: – В свят на морална двойственост, можем да разглеждаме нещата по най-простия начин. Да си жив, е добро. Да си убит е лошо – или зло, ако предпочитате. Свързах се с вас, за да се опитаме да се разберем, преди да се случат още злини.