Юстиниан прочисти гърлото си и продължи:
– Диего Лука, това не е общоизвестно, но аз съм болен. Дните ми са преброени и скоро трябва да определя наследника си. Ти ще бъдеш този наследник, затова споделянето на тайната с теб е само преждевременно, но не и неоснователно. В рамките на година ти ще бъдеш водач на тамплиерите и ще работиш рамо до рамо със Стража за съхраняването на тайните на Църквата от нейните врагове, били те външни или вътрешни. Това включва Свещения свитък, а съвсем скоро, ако провидението е благосклонно към нас, и Божествената светлина.
Лука остана като втрещен, за момент изгуби дар слово.
Стража се облегна назад и направи няколко тайнствени жеста по посока на Лука с осеяната си със старчески петна ръка, преди да изрече последните си думи за срещата:
– Така получаваш всички пълномощия, включително от поверения ми Орден, от Негово Блаженство и от папата, да договориш каквато сделка или споразумение сметнеш за най-изгодни за Църквата, без изключение. Твоята дума или подпис ще бъдат окончателното становище на Църквата по този въпрос. Възлагаме ти тази отговорност при изключителни обстоятелства, защото в близките дни може да се наложи да вземеш забележителни решения, които ще имат трайни последствия, и не искаме да го правиш с колебание или страх, че преценката ти ще бъде оспорена. По този въпрос последната дума е твоя и за целта можеш да жертваш каквито пари, имущество или хора сметнеш за необходимо. Но върни на Църквата Свитъка и ако успееш, добери се до Божествената светлина, за да изпълним съдбата си и да сложим край на тази ера на несигурност.
Двамата старци станаха и заобиколиха масичката. Лука коленичи и целуна свещените пръстени на ръцете им.
– Късмет, синко. Сега носиш на плещите си надеждите и вярата на Църквата.
– Няма да ви разочаровам.
Стивън усещаше, че Натали все повече харесва идеята да прехвърлят проблема на Църквата. Ако успееха да се споразумеят с Ордена, шансовете им да оцелеят се увеличаваха значително – най-вече защото вече нямаше да притежават онова, до което Морбиъс Франк искаше да се докопа, но и защото единственото нещо, по-могъщо от един разгневен и кръвожаден милиардер, беше Светата римокатолическа църква. При възможностите на тази организация двамата можеха да изчезнат завинаги, без повече да се тревожат за нищо – или поне без да се тревожат за толкова много неща.
Натали прие аргументите му, макар че очевидно бяха в противоречие с принципа ѝ да не се предава. Единственото разумно решение обаче беше Стивън и Орденът да потърсят заедно тайната и намирането ѝ да стане част от сделката. После Църквата щеше да получи всичко и повече нямаше да ги възприема като заплаха. Все пак имаха нужда от някой скрит коз, за всеки случай, и в главата му вече се оформяше план. Можеха да използват позицията на Муди като застраховка срещу бъдещи заплахи или неспазване на сделката от отсрещната страна.
Докато обядваха, телефонът на Натали иззвъня, беше Муди, току-що пристигнал във Венеция и нетърпелив да се срещнат. Разбраха се за три часа в едно от многобройните кафенета на площад "Сан Марко“ – най-посещаваната забележителност на града. След като се нахраниха, тръгнаха спокойно към мястото на срещата. След малко видяха Муди да излиза на площада. Натали огледа тълпата, за да се увери, че никой не го следи, след няколко минути се приближи към него и го поздрави. Бяха решили да направят срещата в едно по-уединено кафене в малките улички. Стивън ги последва на разстояние, след като излязоха от големия площад и се отправиха към новото място.
След няколко минути и тримата седяха на маса в един тих ъгъл на градината. Сервитьорката им донесе поръчката и когато се отдалечи, Натали набързо обобщи ситуацията. След като чу последните новини, Муди се облегна назад и подсвирна:
– Леле! Изобщо не си губите времето. Мислите ли, че на този Лука може да му се има доверие?
Натали поклати глава:
– Не. Точно затова имаме нужда от помощта ти. Ти постоянно се занимаваш с такива неща. Кой е най-добрият начин да се застраховаме срещу отмъщение?
Муди завъртя замислено чашата си, усмихна се:
– Ще ме извиняваш, но не се занимавам постоянно с такива неща. Питаш ме как да се застраховате, че Църквата ще спази договорката, след като ѝ върнете откраднатата реликва. Това не спада към обичайните ми служебни задължения.