– Какво искаш да кажеш? Ще ни помогнеш ли?
– Определено не си поплюваш. Боже! Не се обиждай, но това е най-шантавото нещо, което чувам, а съм виждал какво ли не. Но за да отговоря на въпроса ти – вероятно мога да помогна да не ви очистят.
– Какви мерки щеше да вземеш, ако това беше твоя операция? – попита Стивън.
– Бих започнал със среща… която ще се запише – започна Муди и подробно обясни как да организират срещата и сделката след това.
Докато с тих глас описваше тънкостите и наблягаше защо определени неща трябва да се правят точно по начина, по който препоръчва той, агентът постепенно печелеше уважението на Стивън. Натали го слушаше, без да мига, и беше очевидно, че той е експерт в своята област. Беше намерила най-подходящия съюзник.
Каквито и да бяха чувствата на Стивън, до края на срещата той се убеди, че Муди си разбира от работата.
32
В седем на другата сутрин Стивън със спокоен глас съобщи предложението си на Лука:
– Отидете до Флоренция с полета на "Ал Италия“, който тръгва от Рим в 9,45. Включете мобилния си, след като кацнете. Предполагам, че това е номерът ви. Ще ви се обадя, след като пристигнете, и ще ви дам указания. Носете си поне две хиляди долара за текущи разходи.
– Трудно ще стигна навреме до летището, за да си купя билет и да хвана полета. Трябва да се преоблека, пък и трафикът…
– Ще успеете. Тръгвайте. Ще се видим във Флоренция – каза Стивън и затвори.
Лука изпита тръпката от напрежението. Сега щеше да се прави на шпионин, да гони самолети, изпълнявайки тайни заповеди на началниците си. Никога в живота си не бе правил подобно нещо, но винаги имаше първи път. Беше повече по частта на Синт, но Стивън не изглеждаше опасен, затова Лука нямаше лошо предчувствие – глождеше го само леко нетърпение.
Стигна до летището точно навреме, за да се нареди на опашката, да си купи билет и да изтича до изхода за излитане. Сутрешният пиков час в Рим беше ад и той се запита дали Крос предполага какво чудо е, че е успял да хване самолета.
Полетът мина добре – само час от летище до летище, и когато кацна, Лука включи телефона си. След петнайсет минути получи обаждане и вече познатият глас на Стивън му даде следващите указания. Лука затвори, отиде на стоянката на такситата, нареди се дисциплинирано на опашката и погледна часовника си. Пред него имаше шестима. Започна да потропва нервно с крак, докато чакаше.
Таксито го закара до гарата, където той си купи билет първа класа до Милано. Качи се във влака и се настани удобно за пътуването, което щеше да трае час и четиридесет и пет минути. След като потеглиха, един стюард дойде и го попита дали ще желае нещо за пиене. Лука поръча кока-кола, пътникът на седалката до него – също. След половин час съседът му стана и отиде до тоалетната.
На празното място седна друг мъж и поздрави:
– Диего Лука, предполагам.
Лука го погледна. Стивън не се беше бръснал от три дни, каквато беше модата за много италианци.
– Да, аз съм. Познах гласа ви, доктор Крос, макар че очаквах по-възрастен човек.
– Съжалявам, ако съм ви разочаровал. Да говорим по същество. Договорих се с момичето и тя е готова да даде предмета в замяна на няколко неща, за които ще ви кажа след няколко минути. Междувременно, трябва да знаете, че дешифрирах успешно документа.
Сърцето на Лука се разтуптя от вълнение.
– Как да съм сигурен, че казвате истината? Че след векове на напразни опити вие сте се справили със задачата, в която всеки друг се е провалил? Без да искам да ви засегна, разбира се.
– Основателен въпрос. И не се засягам. Нека просто да кажа, че знам къде е Светлината. Това достатъчно ли е?
Лука се престори, че не разбира:
– Какво имате предвид?
– Божествената светлина. Не сте ли достатъчно високо в йерархията, за да знаете? Защо изпращат вас? – раздразнено попита Стивън.
– Знам за нея, но винаги съм мислил, че е мит. Нима твърдите, че е истина?
– Според Свитъка – да. Но може и да не си губим времето с това и да се фокусираме върху връщането на Свитъка…
– Не съм казал, че това не ни интересува. – Лука присви очи. – Какви са условията ви? Какво искате?
– В замяна на Свитъка аз и момичето трябва да получим нова самоличност, с паспорти от страна в Европейския съюз – в срок от три дни след сключване на сделката. Освен това искаме гаранции за закрила до края на живота си. Това означава, че ще покривате разходите на каквато охрана сметнете за необходима, където и по света да се намираме. И искам писмо, подписано от папата, с благодарности за неоценимата ми служба в полза на Църквата.