Лука чакаше да чуе още. Стивън замълча.
– Това ли е всичко? – попита италианецът, невярвайки на ушите си.
– Плюс двайсет милиона долара.
– О… това е повече, отколкото очаквах.
Всъщност Лука бе подготвен за това. Все пак цената беше смехотворно ниска.
– Шегувам се. Не ви искам парите. Искам просто да помогна на момичето да върне онова, което е попаднало у баща ѝ. Паспортите и охраната са, за да се предпазим от съучастниците на баща ѝ, които няма да са доволни, когато изгубят Свитъка. Но нямам намерение да ви изнудвам. Нито пък тя. Искаме само да сме в безопасност и да започнем на чисто, без да се страхуваме за живота си.
Лука не можеше да повярва. Това беше напълно неочаквано.
– Условията ви са приемливи. Да обсъдим сега другата част.
– Не толкова бързо. Каква е вашата роля в Църквата? Как да съм сигурен, че имате достатъчно власт да вземате важни решения и да сключите обвързваща сделка с мен?
– Казвам се Диего Сантиеро Лука и съм специален пратеник на папата. Отговарям директно пред него и съм му пряко подчинен.
– Работите директно за папата? И ако сключа договор с вас, все едно съм го сключил с него? Искам да се изясним.
– Точно така. Сега по другата тема. Местонахождението на Божествената светлина. Какво представлява тя всъщност?
– В Свитъка не пише. Описано е само къде се намира.
– Само. Добре. Какво искате в замяна на тази информация?
– Първо, искам признание за работата ми по дешифриране на документа, която, смея да твърдя, ме прави най-добрия в света, имайки предвид, че никой в историята на човечеството не е постигнал моя успех. Освен това искам компенсация за това, че трябва да се откажа от работата и от досегашния си живот. За целта искам справедлива цена за компанията си, която ще продам на Църквата. По моя оценка бих могъл да взема за нея милион и половина долара. Освен това колекцията от редки пергаменти, които се налага да оставя, струва още около половин милион. Общо два милиона долара. Което, имайки предвид реакцията ви на шегата ми за двайсетте милиона, е смешно малко.
– Усещам, че има още.
– Да, има. Искам освен това да оглавя експедицията за откриване на Светлината. Искам Църквата да организира всичко, което кажа, включително пътуване под чужда самоличност за мен и за момичето. Един комплект паспорти за връщането на Свитъка и друг за Светлината.
– Мога да го уредя. Предполагам, няма да имате против, ако са италиански или от Ватикана?
– Не. И още нещо. Искам неограничен достъп до архива на Ватикана до края на живота си.
Лука се усмихна:
– До архива ли?
– Аз съм любител криптолог. Ако ми платите, това ме прави професионалист. Като такъв искам да изследвам най-тайните и редки документи в света, а те са във вашите архиви. Няма да изнасям нищо, но искам да угаждам на любопитството си до края на дните си. Човек може да има пари и власт, но знанието е безценно. Затова в замяна на нещо безценно, което ще дам на Църквата – Светлината, искам друго безценно нещо. И искам писмено пълномощно, подписано от папата. Неотменимо. Може да го подпише заедно с другия документ.
Стивън замълча. Лука поглади брадичката си и отпи глътка кока-кола.
– Говоря от името на Църквата. Приемам условията ви. Как предлагате да действаме от тук нататък?
– Дайте ми имейл и ще ви изпратя паспортните снимки. Мога да ги осигуря до довечера – вече са направени. Ще ви дам също имената, които да използвате. Знам, че Църквата може да осигури фалшиви паспорти с едно щракване на пръсти, така че не се тревожа за това. За парите, ще ви дам банкова сметка в Лихтенщайн, където да ги преведете. Когато имате документите от папата и паспортите, ще направим размяната и тогава ще ви кажа какво ми трябва за експедицията. Вярвам, че Църквата ще постъпи почтено, както постъпвам аз, и ще оправдае доверието ми.
– Доверието е част от работата ни. Няма да бъдете разочарован. Имате думата ми.
– Добре. Позволих си волността да запиша този разговор, в случай че някой от ваша страна някога реши, че светът ще бъде по-добро място, ако нас с момичето ни няма. Ако се отметнете от думите си, записът ще бъде разпространен по всички медии. Приемете го като застраховка за доверието ми. Ако спазите вашата част от сделката, няма от какво да се страхувате. И приберете агентите от Ордена. Не искам да се озъртам повече за тях. Бившият бизнес партньор на бащата на момичето ми е достатъчен. В тази връзка, бихте могли да помогнете за безопасността ни. Но ще говорим за това, след като получим паспортите и парите. Разбрахме ли се?