Лука осъзна, че са го надхитрили, но не се сърдеше на Стивън. Знаеше, че сделката им може да бъде преразгледана в бъдеще и някой твърде фанатизиран нов папа да я отмени. Записът беше гаранция, че това няма да стане.
– Разбрахме се, доктор Крос – каза той и подаде ръката си. Стивън я стисна.
– Не съм се съмнявал, че ще се споразумеем. Винаги има начин, когато двама души искат едно и също нещо. Така всички печелим. Приятно пътуване. Моят сподвижник ще се върне на мястото си. Не слизайте преди Милано, а когато пристигнете, вземете веднага такси за летището или се върнете в Рим с влака. Сега ми дайте телефона си.
Лука извади апарата от якето си. Стивън махна батерията и му върна телефона.
– Беше ми приятно да работя с вас. Напишете имейла си тук.
Подаде му едно разписание и химикалка. Лука се замисли за момент, после изписа адреса с големи печатни букви.
– Скоро пак ще се видим. Приятно пътуване.
Стивън се отдалечи по коридора към вратата между вагоните и Муди се върна от мястото при тоалетната, където бе изчакал. Без да поглежда Стивън, когато се разминаха, той поръча минерална вода на стюарда и се върна на седалката си до Лука. Погледна духовника и кимна, после извади две малки слушалки от джобчето на ризата си, сложи си ги и пусна айпода си.
Лука взе вестника и продължи да чете, като си мислеше: Каква забележителна среща.
В Милано взе влак обратно за Рим. Така щеше да има време да помисли. До заминаването имаше половин час, затова, след като си купи билет за първа класа, тръгна да търси магазин за мобилни телефони, за да си вземе нова батерия.
Натали се хвърли на врата на Стивън, когато той се върна в къщата в късния следобед.
– Как мина? – попита го между целувките.
– Нищо непредвидено. Започвай да измисляш имена. Обещах да ги изпратя заедно със снимките до довечера.
– Това ли е?
– Това е. Съгласиха се на всичко и до три-четири дни играта започва. Връщаме Свитъка и заминаваме да търсим Светлината.
– Впрочем къде отиваме?
– О, ще започнем в Израел или Йордания, предполагам. Трябва да поговоря с Муди за контактите му там, а също и в Палестинските територии. Но това може да почака до утре.
Натали го хвана за ръката и го поведе към спалнята, докато той събличаше якето си. Спря на вратата и му помогна да си свали ризата.
Очертаваше се дълга нощ.
33
Полковник Гейбриъл Синт стоеше на паркинга на летище "Леонардо да Винчи – Фиумичино"и гледаше как самолетите излитат над римските хълмове, докато чакаше за срещата. През последните няколко дни не беше спал много и от напрежението го болеше глава. Момичето и Крос се бяха изпарили без следа и досега полицията не бе открила нищо. Синт нямаше много надежди в това отношение – издирването не беше приоритетна задача за римската полиция, а в другите градове не правеха нищо.
Застанал до взетата под наем кола, той разсеяно изпращаше облачета дим към небето. В този късен час паркингът беше пуст – идеално място за тайни срещи. От неговата страна се приближи кола и спря на няколко метра. За голяма изненада на Синт от едната страна слезе Лука, а от другата – самият Страж. Това беше невиждано. Презреният му колега в Ордена на тамплиерите явно се беше сдушил с началника му.
Двамата се приближиха и никой не му подаде ръка. Лука каза хладно:
– Прекратяваме издирването на дъщерята на професора и на Крос. Отзови хората си веднага.
– Прекратявате го? Това някаква шега ли е? – възкликна Синт, като хвърли цигарата и я смачка с крак.
– Не. Реших проблема. Свитъкът ще бъде върнат до няколко дни и цялата тази история приключва – отговори Лука, като едва сдържаше самодоволната си усмивка.
– Искаш да кажеш, че си мислиш, че ще бъде върнат. Още не е у вас, нали? – насмешливо уточни Синт.
– Полковник Синт – намеси се Стража, като направи крачка към него, – благодарни сме ви за ентусиазма и всеотдайността, но проблемът е решен и Свитъкът скоро ще бъде в наши ръце. Аз съм доволен от това развитие и не се съмнявам, че ще се случи.
Синт се замисли за момент и реши да пробва друг подход:
– Чудесно. Поздравления. Изглежда, че твоето предчувствие беше правилно, Лука. Като закрилник на Свитъка от името на Ордена нека аз да съм първият, който ще ти изкаже похвала и ще предложи подкрепа. Ако имаш нужда от помощ, само кажи. Нали това е смисълът на сътрудничеството между двете ни групи? Да вършим работа. В крайна сметка важен е резултатът, а не личните амбиции.