Выбрать главу

Лука очевидно не се хващаше на уверенията му, но, Стража, изглежда, му вярваше, а точно това бе целта на Синт.

– Споделям това виждане, полковник Синт – каза той. – Макар че Свитъкът съвсем скоро отново ще се върне при нас, държа да ви кажа, че искам някои промени в мерките за сигурност. Най-важната от тях е традицията той да се съхранява в абатството на Абътсбъри да бъде прекратена. По начало го пазехме там, за да бъде възможно най-далеч от политически мотивираните боричкания за Светия престол, но времената са други и ползата от съхраняването му на такова изолирано място вече е твърде малка в сравнение с предимствата на охраната, която можем да му осигурим във Ватикана. Ще ви помоля да ми съдействате за създаването на безотказна система за сигурност за помещаването му тук, в Рим.

– С удоволствие ще помогна с целия си експертен опит – увери го Синт, като за малко не се поклони.

– Ще има още една задача за вас. Освен за охраната на Свитъка в близките дни ще се нуждаем от съдействието ви и за една полева операция за прибирането на друг изключително важен предмет. Ще ви помоля заедно с Лука да изберете подходящата фирма, която да изработи хранилище за Свитъка и за другия предмет, до което достъп ще има само и единствено папата.

– Разбира се – леко задъхано отговори Синт. – Каквото поискате. Но мога ли да попитам какъв е другият предмет? Ще бъде полезно да знам какво трябва да охранявам, за да проектирам най-подходящата система, не мислите ли?

Лука и Стража се спогледаха.

– Все още не разполагаме с пълно описание. Но когато имаме такова, ще ви кажем всичко, което е необходимо, за да си свършите работата.

– Разбрах. А операцията? Къде ще се проведе? Тук, в Рим ли?

– И в това отношение очакваме повече информация – отговори този път Лука, като неловко потърка ръце. – Засега от теб се иска само да си в готовност, да отзовеш хората, които използва за търсенето на Свитъка, и да чакаш по-нататъшни указания. До няколко дни ще знаем повече, затова стой в Рим.

Синт едва сдържа желанието си да фрасне надменния глупак.

– Тези по-нататъшни указания зависят ли от връщането на Свитъка от криптолога и момичето?

– Намеквай каквото искаш. Когато му дойде времето, ще бъдеш запознат с необходимите подробности – сопна се Лука.

Стража го погледна предупредително, после отново насочи вниманието си към Синт:

– Полковник, разбирам любопитството ви, но в тази задача ще ви помоля да възприемате Диего Лука като по-висшестоящ от вас. Това е временна мярка, която се налага по причини, които засега не е необходимо да знаете. Лука ще има нужда от вашата помощ както по отношение на сигурността, така и за намирането на другия важен предмет, и искам да му съдействате безусловно и без колебание. Ясно ли се изразих?

– Разбира се – увери го Синт, като се усмихна леко. – Ще направя, както искате, ще извикам кучетата си и ще чакам да ми се обадите с повече подробности. Междувременно, може ли да видя местата, където обмисляте да съхранявате Свитъка, както и някакви чертежи? Ако искате да съставя план за охрана и тя да бъде по-сигурна, отколкото в абатството, което очевидно не беше адекватно за съвременните рискове, ще ми трябва колкото може повече време и информация.

– Разумно искане. Утре ще ти се обадя да ти кажа кога можеш да видиш локациите. – Лука замълча за момент, после добави: – Мисля, че няма нужда да ти напомням, че разговорът ни е поверителен и не трябва да стига до знанието на други лица.

– Да. Както винаги. – Синт не се сещаше какво друго да каже, затова реши да минимизира загубите. – Ще чакам обаждане. А сега ще тръгвам, за да събера екипа си.

Не виждаше причина да продължава срещата. Трябваше му време, за да обмисли една стратегия, която започваше да се оформя в главата му.

– Благодаря ви за усилията, полковник Синт. Надявам се новата уговорка да устройва всички. Не забравяйте, че това е само временно и отново ще бъдете подчинен директно на мен, след като тази неприятна работа приключи – напомни Стража.

– Имайки предвид загубата на Свитъка, напълно бих ви разбрал, ако пожелаете да прекратим отношенията си, след като задачата приключи – отговори Синт.

Беше естествено да предложи оставката си при тези обстоятелства.

– Обсъдихме този въпрос и решихме, че интересите ни ще бъдат по-добре защитени, ако останеш на сегашната си позиция – увери го Лука. Посланието беше ясно: той беше обсъждал със Стража бъдещето на Синт, беше участвал в решаването на съдбата му.