– Аха… ами добре тогава. Готов съм да ви служа по най-добрия начин. Ще чакам нови указания.
– В Йордания ли отиваме? – попита Натали.
– Да. В Свитъка не са дадени точни координати, но доколкото мога да преценя, обясненията са максимално точни за възможностите, с които са разполагали през тринайсети век. Бейкън е бил гений, няма спор. В инструкциите пише да отрежем част от рисунките тук, тук и тук. – Стивън посочи няколко случайни на пръв поглед сини линии, пресичащи четири от илюстрациите. – Сега сравни новата картина с тази сателитна снимка.
Беше изрязал и сглобил парчетата като пъзел. Виждаха се продълговат воден басейн с няколко знака наоколо – лунен сърп, звезда, наклонена настрани буква Y и накрая гербът с форма на лабиринт.
– Удивително – възкликна Натали. – Наистина би било по-полезно, ако знаехме какво означават символите, но и това е добро начало…
– Звездата съвпада с местоположението на Махерус или Мукауир, който е бил крепостен комплекс на йорданския бряг на Мъртво море. В Свитъка изрично се споменава Мъртво море, така че явно тук е отбелязано точно това укрепление… – Стивън посочи на екрана мястото, което имаше предвид. – Махерус е мястото, където е бил обезглавен Йоан Кръстител. Това го прави ориентир, който би се запазил през вековете.
– Мрачна слава – измърмори Натали, като потрепери неволно. Дори при нейните чести срещи със смъртта представата за брадат мъж, чиято глава е отделена от тялото, действаше стъписващо.
– Така е, но улеснява намирането на правилното място. В района няма други обекти, които биха могли да са свързани с него. Лунният сърп символизира жената на Лот, която също е част от историята на региона.
– Превърната в стълб от сол, доколкото си спомням – отбеляза Натали.
– Изучила си Библията.
– А какво означава игрекът?
– Изглежда, че съвпада с Уади Муджиб.
– Кое?
– Това е река, която се влива в Мъртво море. Уади Муджиб. На изток от Мъртво море тя се разклонява на Уади Муджиб и Уади Хидан. "Уади"означава "река"на арабски, или по-скоро се отнася за речен каньон, в който може и да тече вода, но през лятото обикновено пресъхва.
– Предполагам, че там е адски пек.
– Да, в този сезон е горещо. Макар че Мъртво море действа като буфер за жегата.
– Добре, имаме крепостта, жената на Лот и игрека.
– И Мъртво море.
– Да. Значи ще е фасулска работа да намерим Божественото нещо си. Тъй че какво ще хапнем за обяд?
– Божествената светлина, без да се правя на педант. Но не, няма да е фасулска работа. Това е пресечена пустинна местност, а картата не е с точен мащаб. Имаме само груба идея и някои неясни указания. Неясни по съвременните стандарти, но иначе много точни за времето отпреди осемстотин години…
– Няма ли да е лесно?
– Има ли нещо лесно в живота?
– Ти беше лесен, когато се пъхнах при теб под душа.
– Няма да коментирам обидната ти забележка. Както и да е, имаме груби насоки в стадии, което е древна мярка за дължина – оттам идва съвременната дума "стадион“. Един стадий се равнява на около шестстотин стъпки.
– Звучи доста точно.
– Не съвсем. В зависимост от държавата, една стъпка е имала различна дължина. В Свитъка най-вероятно е използвана олимпийската стъпка, която е била около 294 милиметра, или италийската – 308 милиметра.
– Не е голяма разлика. Чакай. Измервали са стъпката… според размера на крака – буквално?
– Да. И наистина разликата не е много, но когато се умножи по шестстотин, става голяма. Или иначе казано, измерен в олимпийски стъпки, стадият е около 176 метра, а ако използваш италийски – около 185. Според указанията трябва да вървим трийсет и пет стадия от разклона на игрека, по-всяка вероятност нагоре по Уади Хидан. След това още пет стадия на север и там би трябвало да се намира Божествената светлина. Заровена. Но ако погледнеш статистическата грешка въз основа само на двата най-вероятни варианта за измерване на стъпката, може да се получи отклонение от над триста метра по реката и около трийсет, след като излезем от дерето. Задачата не е невъзможна, но трябва да претърсим адски голяма площ. Като добавим и факта, че не знаем какво търсим, работата става доста сложна.
– Значи можем да се отклоним много и няма да знаем какво търсим, докато не го намерим… – тихо обобщи Натали.
– Точно така. Проба и грешка. Което ще е адски неприятно под силното слънце при температура над четиридесет градуса. Очертава се да прекараме доста дни в копане при кой знае какви мизерни условия. И то ако приемем, че Църквата ще издейства разрешение. Основното население на Йордания е мюсюлманско, така че не се знае каква помощ ще получим от тях. И да не забравяме, че там е резерват, или поне отчасти, доколкото намерих информация в интернет.