– Като те слуша човек, шансовете ни за успех звучат все по-малки и по-малки, господин убиец на ентусиазъм. Разочароваш ме – оплака се Натали.
– Винаги е така. Колкото по-малко знаеш, толкова по-лесно ти изглежда. Колкото повече информация имаш, толкова по-трудно ти се вижда. Защото повечето неща са трудни. Опасявам се, че и сега ще е така. Затова е хубаво човек да има реалистични очаквания. Аз съм оптимист, но прагматик.
– Както казах, убиец на ентусиазма.
Три дни по-късно Лука вече държеше четирите поискани паспорта. Църквата бе задействала връзките си в италианското правителство и беше осигурила на Натали и Стивън италиански паспорти, а Ватиканът им бе издал и по един ватикански паспорт за пътуването в търсене на Светлината.
Стивън вече се казваше Артуро Стефано Кросети, а Натали – Наталия Поморе Салмагунди.
Издаването на подписаните от папата писма също бе договорено, а двата милиона долара бяха готови за превод по сметката, която им посочи Стивън.
Лука описа всичко това в имейла до Стивън и го изпрати. Сега оставаше само да преведат парите и да направят размяната.
Смяташе сделката за повече от изгодна, но перспективата да си върне Свитъка му се виждаше странно безинтересна. Сега, когато Крос бе разкрил загадката, реликвата имаше просто символично значение. Въпреки това обаче си бе победа за добрите и той щеше да я вземе.
Крос все още не му бе казал къде ще отидат и Лука се надяваше да открие повече на следващата сутрин. Все още не знаеше и кога ще е срещата, но предполагаше, че скоро ще научи.
Няколко минути след като изпрати имейла, звукът от компютъра извести, че е получил отговор. Прочете инструкциите, като леко кимаше с глава.
Очакваше го поредният дълъг ден.
Стивън седна до Лука за краткото пътуване с влака от Милано до Парма и мълчаливо му подаде кутията, в която беше калъфът със Свитъка. Италианецът я взе и я огледа удивено. Крос беше използвал луксозна кутия за вино с точния размер, купена същата сутрин от един магазин за алкохол в Милано, за да не може да бъде проследен до Венеция.
Лука беше пристигнал със самолет в Милано и бяха повторили схемата с телефонни обаждания с указания в последната минута. Муди бе обяснил, че този похват крие най-малък риск да бъде проследен, което беше най-голямото опасение на Стивън. Агентът от ЦРУ обаче все още смяташе, че има опасност. Беше наблюдавал Лука на летището, за да се увери, че няма да говори с никого по телефона или да провежда подозрителни срещи, после проследи таксито му. Лука беше чист. След десет минути чакане на летището той взе такси до гарата, за да повторят процеса от миналия път в обратната посока, за всеки случай.
Този път Стивън беше облечен като бизнесмен, със синьо сако, червена вратовръзка, официална риза на фини сини и бели райета, сив панталон с тъмночервен колан и обувки в същия тон. Косата му също беше променена – загладена назад с гел по италианска мода.
– За това ли беше цялата бъркотия? – измърмори Лука, като взе кутията.
– Да. Внимавайте да не го изпуснете. И този път го пазете по-добре.
– Приемам забележката. Преведохме парите тази сутрин.
– Поздравления за успешната покупка на фирмата. Тя се управлява сама. Няма да се налага да правите много. Макар че може и да имаме предател там – питах се откъде хората на Франк знаеха, че сме в базиликата "Сан Клементе“, и единственото разумно обяснение е, че са получили превода на първия пергамент.
Стивън разказа за първите два пергамента, но нарочно пропусна информацията за плочката. Би било глупаво да издава тайната, благодарение на която изглеждаше като гений, който се ражда веднъж на хиляда години.
Лука го изслуша с интерес и кимна:
– Има логика. И така, вече имате парите и писмата… какво правим сега?
Стивън изброи списъка с неща, които щяха да им трябват в търсенето на Светлината.
– Може ли да запиша? Това са много подробности – каза Лука.
– Няма нужда. В кутията до калъфа със Свитъка ще намерите лист с всички изисквания. Накратко, трябват ни: разрешение от йорданското правителство за извършване на археологически разкопки, различни инструменти, които са описани, и десетина мъже да копаят, и транспорт. Най-добре да отидем със самолет. Вероятно ще стоим в Йордания седмица-две. Указанията в Свитъка са подробни, но пак би било цяло чудо, ако открием нещо. Минали са поне осемстотин години, а може би и повече, в зависимост от това, какво търсим. Не съм голям оптимист, но ще положим всички усилия. И ще ни трябва някакво оръжие. Хубаво е и мъжете, които ще копаят, да имат военна подготовка.