– Мислех да извикам няколко от братята тамплиери. Те са особено подходящи за целта. Преминават през различни видове нестандартна подготовка, включително с всякакви оръжия. Те са сред най-способните и в изключително добра форма – обясни Лука, като несъзнателно опипа корема си.
– Ще взема и един наблюдател в екипа. Ще бъдем аз, момичето и приятелят ми, който работи в разузнаването и ще ни бъде полезен, ако изпаднем в затруднение. От ваша страна искам вас и копачите. Никой друг.
– Разбрах. Но имаме един високопоставен колега, който е бивш служител на Мосад и познава района добре…
– В никакъв случай. Израелските шпиони са последните хора, с които искаме да се забъркваме, настоящи или бивши. Йорданците и без това ще бъдат подозрителни. И още нещо – не искам никой друг освен участниците в експедицията да знае къде отиваме. Ограничете информацията до необходимия минимум.
– Добре. Какво друго? Кога тръгваме?
– Зависи от вас и от това, колко бързо ще получите разрешение от Йордания. Аз мога да се приготвя за един ден. Затова действайте. В тази връзка използвайте влиянието си в римската полиция и ги накарайте да оставят мен и момичето на мира. Не знаем за убийството на шофьора нищо повече от тях, така че ще бъде полезно, ако тази история се потули.
– Ще се погрижа.
– Разчитам на вас. Хайде сега пак да направим номера с телефона. – Стивън направи знак с пръсти и Лука послушно извади батерията и му я подаде.
– Не може ли да я оставите в тоалетната или на друго подобно място? Много трудно се намира нова батерия – оплака се той.
– Това е целта на упражнението. Ако ще ви е утеха, аз всъщност ви имам доверие. Този метод на действие е по настояване на моя приятел от разузнаването. Не допуска отклонения от процедурата.
– Добре. Ще чакам пак да се видим. Да разбирам ли, че ще поддържаме връзка както досега – по имейла?
– Да. Ако има нещо спешно, ще ви се обадя на мобилния. Приятно пътуване обратно до Рим и внимавайте да не изпуснете кутията.
Стивън стана и излезе от вагона.
Лука се втренчи в обикновената картонена кутия и отвори капака. Вътре бе предметът, който се считаше за толкова свещен, че той дори не го бе виждал. Древният цилиндричен калъф, описан с тайни символи. Нямаше какво толкова да му се гледа.
Странно, че подобна на пръв поглед незначителна реликва може да причини такава суматоха. Лука се запита как ли ще изглежда Божествената светлина. Ако изобщо я открият.
Което, след разговора със Стивън, изобщо не изглеждаше сигурно.
34
Частният самолет "Хоукър"се приземи върху нагорещената писта на летище "Кралица Алия"в столицата на Йордания, Аман, и изпод колелата му се вдигна дим. Дневните температури наскоро бяха започнали да надвишават трийсет градуса, а в пустинята можеше да достигнат и над четиридесет. За щастие, през последните часове прашните облаци, вдигнати от капризния хамсин – известния с лошата си слава пустинен вятър, се бяха уталожили и самолетът пристигна навреме.
Стивън, Натали и Лука слязоха заедно с двамата тамплиери, които италианецът бе избрал за мисията. И двамата бяха млади и много атлетични. Най не на място в групата изглеждаше Лука, който бе най-възрастният и най-тромавият.
Натали включи телефона си и проведе кратък разговор, докато отиваха към митницата, където бързо минаха през всички формалности. Лука бе извършил чудеса и на терминала ги чакаше официална йорданска група – подобаващо посрещане за екип водещи археолози на Църквата, която съвсем наскоро бе направила щедро дарение за една от любимите благотворителни организации на краля. Багажът им тръгна към залата за получаване с електрокара на летището и след няколко минути групата беше навън в сухия въздух и чакаше автомобила, който трябваше да ги вземе.
Пред тях спряха пътнически микробус, следван от един "Форд Експедишън“. Шофьорът на микробуса слезе и като заобиколи отпред, прегърна Натали, после се здрависа със Стивън.
– Робърт, радвам се да те видя. Наред ли е всичко? – попита тя.
"Робърт"беше псевдонимът на Муди за тази операция.
– От два дни съм в красивата Йордания и засега няма проблеми. Хайде качвайте се по-бързо и да пускаме климатика. Сега ли ще ме представите или по-късно? – каза той, като погледна останалите от групата.