— Какво пък… да се надяваме — Уейлман се обърна и слезе надолу.
Като се върнах в антрето, спрях за миг пред вратата на приемната и подуших въздуха. Знаех, че Фриц готви свински ребра в сос, който двамата с Улф бяха измислили, и макар че вратата на кухнята бе затворена, до ноздрите ми достигна вълшебен аромат. В приемната Улф седеше със затворени очи, облегнат назад в креслото си. Взех чека на Уейлман, полюбувах му се и го заключих в сейфа. После се приближих до Улф, за да погледна още веднъж снимката на Джоан. Съдейки по нея, би било много приятно да се запознаем.
Отворих устата си широко и казах:
— Ако работите, по-добре да привършвате. След десет минути е вечерята.
Очите на Улф се отвориха наполовина.
— Е, убийство ли си имаме или не? — поинтересувах се аз.
— Разбира се, убийство — гласът на Улф издаваше нетърпение.
— Значи ни е провървяло. И защо? Защото не е трябвало да се разхожда в този парк през февруари?
— Не — той презрително цъкна с език. — Особено ти би трябвало да знаеш защо.
— Аз ли? Откъде накъде?
— Ех, Арчи, Арчи! Толкова години се опитвам да те уча да бъдеш наблюдателен. Отпуснал си се. Неотдавна мистър Креймър ни показваше списък с имена, намерен у някой си Дайкс. Седми в този списък е Байрд Арчър. Същата вечер, когато е била убита, мис Уейлман е трябвало да се срещне с него. Леонард Дайкс, който е съставил този списък, също е мъртъв. Доста неразумно би било да не се съгласим, че момичето е станало жертва на убиец.
Аз се обърнах рязко, приближих се до моето въртящо се кресло и седнах лице в лице срещу Улф.
— А, за това ли? — небрежно подхвърлих аз. — Реших, че това е просто съвпадение.
— Хайде, остави това. Просто си се отпуснал.
— Добре — отпуснал съм се. Не съм електроническа машина.
— Няма такава дума.
— Сега има. Аз я въведох. — Кипях от негодувание. — Не съм робот. Оттогава мина месец и половина, а и списъка съм го видял с половин око. Вярно, същото се отнася и за вас, но вие сте си вие. А ако беше станало обратното? Ако аз си бях спомнил това име, а вие не! Тогава, аз щях да съм собственик на тази къща и на банковата сметка, а вие щяхте да сте момче за всичко. Би ли ви харесало това? Може би искате всичко да остане така както си е? Избирайте!
Той изръмжа.
— Свържи ме с Креймър.
— Слушам — обърнах се към бюрото и избрах нужния номер.
ГЛАВА ТРЕТА
Казано с други думи аз се оригнах. Ако това ви шокира, тогава бих казал, че ме налягаше дисфагия. Както и да е, но аз реших, че инспектор Креймър и Улф ще трябва да се примирят с това. Стомахът ми реагира по този начин, когато ям кисело зеле. Искам да бъда разбран правилно: съвсем не се гордея с това, но и да ме настъпват по мазолите не ще позволя.
Дори да бяха забелязали случилото се, Креймър и Улф се направиха, че не се е случило нищо. Седейки на обичайното си място по време на това вечерно заседание, аз бях малко встрани от Улф, който се извисяваше над нас в своето кресло. Креймър се бе отпуснал върху червеното кожено кресло. Разговорът започна с любезно предложени напитки от страна на Улф. Креймър си избра уиски със сода и Фриц донесе напитките в кабинета. Инспекторът отпи сериозна глътка и похвали питието, без да си криви душата.
— Вие ми казахте по телефона, че имате да ми съобщите нещо интересно, нали така? — Креймър адресира тези думи към Улф.
Улф остави чашата с бира настрана и кимна с глава.
— Да, сър. Ако все още се нуждаете от това. В последно време вестниците престанаха да пишат за Леонард Дайкс. Удавника, който извадихте от реката преди около два месеца. Занимавате ли се още с този случай?
— Не.
— Нещо ново по въпроса?
— Не, нищо.
— Тогава бих искал да се посъветвам с вас тъй като работата е много деликатна. На кръстопът съм. Преди седемнадесет дни във Ван Кортлънд парк бе намерено тялото на млада жена. Името й е Джоан Уейлман. Била е прегазена от кола. Нейният баща, неудовлетворен от начина, по който полицията провежда разследването си, ме нае. Тази вечер ние разговаряхме с него почти два часа. Той си отиде и аз веднага ви се обадих. Имам основание да мисля, че смъртта на младата жена не е нещастен случай и че нейното убийство е свързано с това на Дайкс.
— Интересно — съгласи се инспекторът. — Вие разбрахте това само от разговора си с този… Уейлман, така ли?
— Да. Сега съм изправен пред дилемата да предложа сделка на вашия колега от Бронкс или да ви направя предложение. Готов съм да му разкрия връзката между двете убийства, което несъмнено ще улесни разследването му, разбира се, ако се съгласи да ми сътрудничи, за да може моят клиент да се убеди, че заслужавам хонорара си. Същото се отнася и до вас. Тъй като дъщерята на Уейлман е убита в района на вашия колега, тоест в Бронкс, може би трябва да се свържа с него. От друга страна Дайкс е убит в Манхатън на ваша територия. Какво ще ме посъветвате?