— Какво да ви кажа? — процеди през зъби Креймър. — Очаквах нещо подобно и не съм сбъркал. В замяна на информация искате да ви помогна да си спечелите хонорара, а ако не се съглася, ме заплашвате да продадете сведенията си на полицията в Бронкс. А ако там не мине номерът, просто ще запазите информацията за себе си. Така ли е?
— Аз нямам какво да крия.
— По дяволите, нали казахте…
— Казах, че според мен има възможност тези две убийства да са свързани. Наистина, аз изхождам от определена информация, но тя е известна на полицията. Полицейското управление има достатъчно сили и средства, за да знае това, което знам и аз. Ако се свържете с Бронкс, напълно възможно е да стигнете до същите изводи. Искам да ви спестя усилия и време. Не можете да ме обвините в скриване на информация, тъй като на полицията в двата района са известни същите факти, които са известни и на мен.
Креймър се зачерви от възмущение.
— Някой път… — недоизказано заплаши той и изсумтя.
— Правя това предложение — невъзмутимо продължи Улф, — за да ви помогна, а и защото случаят е доста заплетен. Това изисква значителни усилия, а моите възможности са ограничени. Поставям условия, защото ако стане така, че с моя помощ вие бързо разрешите случая, не искам клиента ми да анулира чека. Предлагам следното: ако след края на следствието вие стигнете до извода, че убийството на мис Уейлман би останало неразкрито ако баща й не се беше обърнал към мен, то да информирате Уейлман за това. Но само него, не журналистите!
Улф се протегна към чашата си и спокойно отпи голяма глътка бира.
— Какво пък, това ме устройва — реши Креймър. — Разказвайте!
— Още нещо. Мистър Гудуин трябва да получи достъп до двете разследвания: на Дайкс и Уейлман.
— При нас не съществува „дело Уейлман“. Улф попи устните си с носна кърпичка.
— Когато ви обясня връзката между двата случая, ще се появи такова дело.
— Това е против правилата!
— Така ли? Тогава моля за извинение. Щеше да бъде взаимоизгодно да обменим информация и да спестим средства на данъкоплатеца за търсене на сведения, с които вече разполагаме. В никакъв случай не може да става дума да се нарушават правилата.
Креймър го изгледа свирепо.
— Знаете ли, Улф — започна той, — една от причините, поради които вие сте съвършено непоносим, е, че се изхитрявате така ловко да интригантствате, че това не изглежда така. Това разбира се, е само един от вашите оскърбителни прийоми. Да бъде както казахте. Лично аз ще проследя получаването на всички сведения от вас. Как ще уредим връзката?
— Значи приемате условията ми?
— Разбира се. По дяволите! Не мога да допусна да умрете от глад!
Улф се обърна към мен:
— Арчи, дай писмото.
Измъкнах писмото и го подадох на Креймър.
— Ето — обърна се Улф към Креймър, — копие от писмото на Джоан Уейлман, написано в четвъртък, първи февруари до родителите й. На следващата вечер, в петък, тя е била убита. Прочетете го цялото, но интересуващото ви сведение е в подчертаните изречения.
Креймър лакомо впи очи в писмото. Дълго чете и, като привърши, се намръщи.
— Това име: Байрд Арчър ми изглежда познато. Не мислите ли?
Улф кимна:
— Искате ли да видим колко време ще ви отнеме да си спомните?
— Не искам. Къде съм го срещал?
— В списъка с имена, съставен от Леонард Дайкс, който ми показахте преди месец и половина. Беше шесто или седмо поред, но не пето.
— Кога за първи път видяхте това писмо?
— Днес. По-точно тази вечер. Получих го от клиента ми.
— Да бъда проклет! — Креймър ожесточено напъха писмото в джоба си.
— Оригинала се намира у вашия колега от Бронкс — добави Улф. — Това е копие.
— Аха. Ще го взема с мен. — Креймър вдигна чашата си, отпи добра глътка и заби поглед в ъгъла на бюрото. Така редувайки глътка, поглед, глътка, поглед, той пресуши чашата. След това я остави и вдигна глава:
— Какво още имате?
— Нищо.
— Какво направихте след като получихте писмото?
— Нищо. Изпратихме клиента и седнахме да вечеряме.
— Виж, в това не се съмнявам. — Креймър скочи пъргаво от креслото. — Е, аз ще тръгвам.
Аз го последвах до външната врата.
Като изпратих представителя на закона, се върнах в приемната. Улф спокойно отваряше поредната бутилка бира.
— Какво ще кажете да извикаме Сол, Фред й Ори? Кажете ни какво да правим и определете срок, да речем до утре сутринта, за разкриването на двете убийства. Така ще натрием носа на инспектора.