Инспекторът стана, взе плика и отново седна на мястото си. Огледа плика от всички страни, сетне извади листовете и се зачете. Като прегледа няколко изречения, погледна към Улф, изръмжа и продължи по-нататък. Като свърши с прочита на първа страница, той я постави под последната и попита:
— Значи потвърждавате, че това писмо е дошло днес сутринта?
— Да, сър.
По-нататък той мълчаливо дочете писмото, без да задава никакви въпроси. Улф се бе облегнал назад и бе затворил очи. Моите очи обаче бяха широко отворени. Не ги свалях от лицето на Креймър, но той бе увлечен от четенето и изразът му не се променяше. Като привърши с четенето, се върна на третата или четвъртата страница, отново прочете нещо и после погледна към Улф.
— Вие сте го получили преди три часа, нали така?
— За какво става дума? — отвори очи Улф.
— Получили сте писмото преди три часа. Вие имате телефона ми. Сержант Стебинс е разговарял с Гудуин в девет часа. Гудуин нищо не му е казал.
— Тогава не бях чел писмото — обясних аз. — Току-що го бяха донесли.
— Знаете номера на телефона ми.
— Достатъчно! — разсърди се Улф. — За какво е този разговор? Да не би да съм скрил или унищожил писмото?
— Не — зашумоля със страниците Креймър. — Какви доказателства имате, че Къриган не го е писал под ваша диктовка?
— Никакви — Улф се изправи: — Мистър Креймър, мисля, че е време да си тръгвате. Ако смятате, че съм способен на подобна глупост, то ние с вас няма за какво да разговаряме. Имате си писмото, взимайте го и си вървете.
Креймър се направи, че не е чул думите на шефа.
— Твърдите ли, че го е писал Къриган?
— Не. Твърдя, че получих писмото тази сутрин и понятие нямам кой го е писал. Мисля, че не е трудно да се разбере кой го е писал. Ако в апартамента на Къриган има пишеща машина и разследването докаже, че писмото е напечатано на тази машина, то това може да послужи като веществено доказателство.
— Освен това, което ми казахте, имате ли друга информация?
— Не.
— Разполагате ли с някакви други доказателства, освен това писмо, че убийствата са извършени от Къриган?
— Не.
— Или, че той е наклеветил О’Мелли?
— Не.
— Вярвате ли, че Къриган е способен да напише подобно признание?
— Засега не мога да отговоря на този въпрос. Исках да ви помоля да разрешите на мистър Гудуин да направи фотокопие на писмото, но мога да мина и без него.
— Не е необходимо. Ще се разпоредя да получите копие, но при условие да не се публикува без мое разрешение — Креймър събра страниците и ги сложи в плика. — На страниците има ваши и на Гудуин отпечатъци, както и мои. Ще се постараем да изясним дали няма още на някой друг.
— Ако е фалшификат — сухо забеляза Улф, — мисля, че човекът, който го е направил, е предвидил тази подробност.
— Да, сега в това всички са специалисти.
Креймър гладеше с длан колената си и разглеждаше Улф. Сдъвканата пура, която бе извадил по време на разговора си от устата, по едно време се изплъзна от пръстите му и падна на пода. Той не се наведе да я вдигне.
— Признавам, че вашият замисъл успя. Още много предстои да се направи, но операцията ви е направена блестящо. Какво ще правите сега? Ще изпратите сметка на клиента си?
— Не.
— Защо?
— Клиентът ми не е глупак. Преди да му пратя сметката, ние с него трябва да се убедим, че аз съм заработил тези пари — Улф ме погледна. — Арчи, тъй като ти имаш добра памет, мога ли да разчитам на това, че ще запомниш писмото на Къриган?
— То е прекалено дълго — опитах се да възразя, — и аз го прочетох само веднъж.
— Казах, че ще ви изпратя копие — напомни Креймър.
— Зная. Бих искал да го получа колкото се може по-скоро. Добре би било да се проверят фактите в него и да разбера как, без да имам някакви доказателства; съм принудил убиеца да направи признания. И сега ги нямаме, тъй като на писмото липсва подпис.
— Не съм забравил.
— В такъв случай проверете всяка подробност, всяка дума. Искате ли да чуете какво трябва да се направи?
— Разбира се.
— Основният интерес е насочен към анонимното писмо, което съобщава за постъпката на О’Мелли. Да допуснем, че е изпратено не от Къриган, а от някой друг. В такъв случай и признанието може да бъде достоверно, но с изключение на един детайл: кой го е написал? Истинският престъпник, усещайки, че аз се приближавам към него, е решил да представи като виновен Къриган, но не е имал предвид, че ще трябва да извърши още едно убийство. Затова преди всичко трябва да се установи дали Къриган е донесъл за О’Мелли. Затова, естествено, ще ви е нужно писмото до съда или фотокопие, както и нещо, напечатано на машина в „Клуба на пътешествениците“. Затова трябва да се изясни кой от ръководството на кантората е имал достъп до този клуб и е бил чест посетител там и също така е имал достъп до пишещата машина. Тъй като вие представлявате властта, за вас няма да бъде трудно да разберете всичко това.