— Те смятат този факт за незначителен. Ако, разбира се, може да вярваме на останалото в писмото.
— Показвахте ли писмото на съдружниците на Къриган?
— Разбира се.
— Вярват ли на написаното в него?
— И да, и не. Не можеш да разбереш, защото те се държат като малоумни. Това е разбираемо. Преди година лишават старшия съдружник от практика. Днес новият старши съдружник си признава убийството на трима души и се самоубива. Не са за завиждане. Според мнението на Бригс те трябва да заявят, че писмото е фалшификат и вие да бъдете дадени под съд. Според мен това са празни приказки. Засега Бригс не казва, че вие, или Гудуин, сте убили Къриган, но скоро ще започне да го казва. Фелпс и Кастин казват, че дори признанието да е истинско, то не може да бъде публикувано, тъй като не е подписано. Неговата публикация може да бъде публикувана като клевета. Според тях ние трябва да забравим за писмото, но същевременно да го приемем за истина. Защо не? Къриган е мъртъв, значи делото за трите убийства може да бъде закрито. Тогава те ще могат да дойдат на себе си. Към вас изпитват същите чувства като тези на Бригс, но са по-големи реалисти.
Не могат да погледнат О’Мелли в очите, но той не ги оставя на мира. През цялото време им досажда. Изпратил цветя на онзи съдебен заседател, по-точно на жена му, и са извинил, че я подозирал в доноса. Преди това прочел писмото на съдружниците в присъствието на лейтенант Рауклиф и поискал мнението им.
В чашата на Креймър остана една глътка. Той я довърши и отново се облегна в креслото сякаш се канеше да каже нещо.
— Е, май това е всичко. Сега можем да поставим точка на това дело. Прокурорът на окръга ще излезе пред пресата веднага щом вземе решение за публикация на признанието. Слава Богу, че не аз, а той ще вземе решението. Що се касае до въпроса дали да се сложи край на разследването на убийствата, по този въпрос ще решавам аз. Може да се окажа готов, но трябва да се съобразявам с вас. Затова дойдох тук. Вече няколко пъти ритах шапка, в която бяхте поставили тухла, но сега не искам да си счупя палеца. Вие установихте връзката между Джоан Уейлман и Дайкс, забелязвайки името Байрд Арчър в списъка. Вие открихте Рейчъл Абрамс и ако Гудуин не беше закъснял две минути, тя щеше да е жива. Вие подгонихте Къриган и го принудихте да се застреля. Затова повтарям въпроса, който ви зададох онзи ден: Готови ли сте да изпратите на клиента си окончателната сметка? — Не.
— Така си мислех — изръмжа Креймър. — Какво чакате?
— Вече не чакам нищо. Принуден съм. Това не може да продължава вечно. Ще пристъпя към действие с това, с което разполагам.
— А с какво разполагате?
— С това, с което разполагате и вие. С нищо друго. Може да е недостатъчно, но не виждам възможност да открия нещо ново. Ако аз…
Зазвъня телефонът. Обаждаше се Сол Панцер и искаше да говори с Улф. Шефът взе слушалката и ми направи знак да затворя. В това, което двамата с Креймър чухме, нямаше нищо съществено. Главно — ръмжене и пъшкане. Сол имаше да съобщи нещо ново.
— Всичко е наред. Елате тук в шест часа — каза накрая Улф и затвори. После се обърна към Креймър: — Трябва да нанеса поправки в казаното досега. Имам нещо, което вие нямате, но сте имали възможност да притежавате. Появиха се нови улики, но все още недостатъчно. Повече няма на какво да се надяваме. Ако искате, може да вземете участие.
— В какво?
— В рискована, но окончателна битка с убиеца. Това е, което мога да предложа.
— Защо не споделите това, което ви е известно? Какво ви казаха току-що? Кой си обади?
Улф поклати глава.
— Вие настоявате за нови факти и моментът на истината ще бъде пропуснат. По-нататъшните ви разследвания няма да доведат до нищо. Той успя да ви надхитри и едва не се справи с мен. Искам да се преборя с него и да го разоблича. Можете да ни съдействате, ако желаете.
— По какъв начин?
— Като ги доведете тук. Всичките. Включително и десетте жени, които Гудуин беше поканил на вечеря преди две седмици. Може би ще ми потрябват. Вие елате също.
— Ако ги доведа, ще имам право да се намесвам.
— Мистър Креймър — въздъхна Улф, — преди три седмици ние е вас се договорихме да си сътрудничим. Аз честно изпълнявах моята част от договора. Нищо не криех и ви предавах всичко, което научавах. И какъв е резултатът? Вие се отчаяхте окончателно и сте готов да приемете гледната точка на окръжния прокурор, която е безусловна капитулация. Попаднахте в клопка. Аз обаче не съм. Знам кой е той, защо го е направил и как го е направил. Имам намерение да го заловя неподготвен. Още ли настоявате на вмешателство от ваша страна?
Креймър не се впечатли от доводите на Улф.