— Имате ли да кажете нещо, мистър Креймър? Креймър се изкашля.
— Не. Те разбират, че това е неофициална среща и аз съм тук в качеството си на наблюдател.
— Вие ни наредихте да дойдем — злобно каза Луис Кастин.
— Поканих ви. Знаете къде е вратата.
— Мога ли да направя изявление? — попита О’Мелли.
— За какво?
— Искам да поздравя мистър Улф и да му благодаря. Той намери отговор на въпроса, над който се мъча цяла година. Ние сме му длъжници и трябва да го знае.
— Не съм съгласен! — яростно замига Бригс. — Аз също искам да направя изявление. Считам, че действията на Улф дават достатъчно основание за съдебен иск. Заявявам това след дълго обмисляне и дойдох тук, защото съм убеден…
— Замълчете!! — изрева Улф. Всички изненадано го изгледаха.
На свой ред той също ги огледа.
— Нямам намерение — студено каза Улф — да превръщам нашата среща в пазар. Имаме работа с убиец и със смърт. Аз се занимавам с това, за да си вадя хляба, но нито за миг не забравям чувството за достойнство и поетите ангажименти. Вярвам и се надявам, че в следващите два-три часа всички заедно ще узнаем причината за гибелта на четири души и същевременно да започнем подготовката за смъртта на един от вас. Ето за какво сме се събрали. Сам не мога да свърша всичко това, но ще се постарая да водя дискусията.
Той стисна очи, после ги отвори.
— Всички познавахте мистър Къриган, който умря в петък вечерта. Всички сте чули за написаното уж от него писмо, в което той признава доноса срещу своя колега и убийството на трима души. — Улф отвори едно от чекмеджетата на бюрото и извади листове хартия. — Ето копие от неговото писмо. Начинанието с писмото е доста хитроумно замислено и блестящо изпълнено, но това не е пречка за мен. В писмото има един съдбоносен пропуск. Този, който го е съчинил, не е могъл да не напише за този факт, тъй като е известен на мнозина, а и самият епизод е в основата на всичко. Когато Къриган…
— Вие поставяте под съмнение факта — попита Кастин, — че писмото е написано от Къриган?
— Да.
Те зашептяха помежду си и се размърдаха. Без да им обръща внимание, Улф продължи:
— Когато Къриган беше в Калифорния, всяка негова крачка бе следена и ми бе докладвано за това. Той много добре е знаел и е трябвало да го отрази в писмото си. Тук започва да се оформя съдбоносният пропуск. Според писмото, Къриган е бил запознат със съдържанието на ръкописа на Дайкс, два пъти го е чел. Но в Лос Анджелис всички негови усилия са съсредоточени към едно: да прочете ръкописа. Как би могъл да бъде обяснен фактът, че след като напуска дома на мисис Потър, той се втурва към хотелската стая на Финч с надежда да го открие там. Ако е знаел съдържанието на ръкописа, защо така настойчиво ще го търси? какъв смисъл би имало да го намери? Ще кажете — да го унищожи. Това също е безсмислено, тъй като Финч вече го е прочел. Според писмото той е убил двете жени, защото те са узнали съдържанието на ръкописа. Ако бе намерил и унищожил ръкописа, който уж е бил в ръцете на Финч, самият Финч би бил нащрек и би започнал да го преследва. Не — поклати глава Улф, — очевидната цел на Къриган е била да се добере до романа, за да го прочете. Искал е да узнае какво е било написано там. Мистър Гудуин беше в Калифорния и е в течение на всички стъпки и действия на Къриган. Съгласен ли сте, Арчи?
— Да — кимнах аз.
— И така, Къриган нито веднъж не е виждал ръкописа, нито го е чел. Признанието му е лъжливо. Писмото само потвърждава това. — Улф почука с пръст по страниците, които държеше в ръка. — Тук се казва, че всички екземпляри са унищожени, както му е казал Дайкс, и той му е повярвал. Сигурно е повярвал напълно, след като е решил да се отърве от двете жени. Когато идва писмото на мисис Потър, в което тя съобщава за появата на литературния агент с екземпляр от ръкописа, той е бил длъжен да заподозре клопка и да действа по съвсем друг начин. Какво ще кажете?
— Аз също трябваше да го разбера днес сутринта — изхриптя Креймър.
— Значи вие не вярвате нито на една дума от признанието? — запита Фелпс.
— Вие твърдите, че не Къриган е доносникът? — учуди се О’Мелли.
— Отговарям и на двамата: „Не“. Но признанието, което съдържа такъв значителен и явно лъжлив факт, губи всякакво основание за достоверност на съдържанието и на авторството. Може да се вярва само на тази част от писмото, която е проверена от полицията. Например, мистър Креймър е установил, че анонимката срещу О’Мелли действително е написана в „Клуба на пътешественика“, а там достъп е имал само Къриган и никой друг. Затова аз смятам тази част от писмото, както и описанието за пътуването до Калифорния, за достоверни. Всичко останало, включително авторството, подлагам на съмнение. Това писмо не е написано от Къриган.