— Защо решихте така? — хорово възкликнаха две от жените.
— Ако Къриган не е знаел съдържанието на ръкописа, а всички факти сочат, че това е така, защо ще убива двете жени? Няма логика. Ако не е убивал никого, защо ще прави признание? Не, писмото не е писано от него.
— Самоубил ли се е? — изведнъж каза мисис Адамс. Тя изглеждаше остаряла поне с десет години.
— Не мисля. Ако това е така, значи той ми се е обадил по телефона, за да ми предложи да чуя изстрела и да ми каже, че ми е изпратил писмо. Това писмо, което държа в…
— Почакайте! — реагира Креймър. — Той ви е казал, че е изпратил писмо?
— Да. Умишлено пропуснах да спомена за това, защото не исках пощата ми да бъде поставена под надзор. Това бяха негови думи. Мистър Гудуин ги чу. Нали, Арчи?
— Да, сър.
— Тъй като той не е писал това писмо, едва ли може да каже, че го изпраща. Не, госпожо, той не се е самоубил. Сега да поговорим за това, освен ако някой има желание да оспори казаното от мен дотук.
Желаещи не се намериха.
— Сега ще въведем нов персонаж. Да го наречем Хикс — Улф отново огледа присъстващите. — Тук трябва доста да поработим, за да разберем какво е направил и какво би могъл да направи. Няма съмнение, че вчера е прекарал няколко часа в апартамента на Къриган, примерно от обяд до десет вечерта, съчинявайки и печатайки това писмо. Разбира се, там е бил и Къриган. Но в безпомощно състояние. Може би в съзнание, за да може мистър Хикс да постави отпечатъците му по страниците на писмото и плика.
Не зная дали е действал по план или инстинктивно, но най-вероятно е било първото, защото мистър Хикс е голям любител на доброто алиби. Ние навярно ще се убедим, че той има готово алиби за времето от девет и половина до десет и половина вечерта. Сигурно е това, че в десет часа е включил радиото, ако не го е направил преди това, и е набрал моя номер. Разговаряйки с мен, той се е старал гласът му да звучи достатъчно неразбрано, за да не го позная, притиснал е дулото на револвера към слепоочието на вързания със запушена уста Къриган и е натиснал спусъка. После е притиснал пръстите на вече мъртвия към ръкохватката и към спусъка на револвера и го е оставил да падне на земята. Сигурно е симулирал сам падане на тяло, какво да се прави. Двадесет секунди по-късно той вече е бил вън от апартамента на Къриган. Заключил е вратата отвън с ключ, направен предварително. Естествено, не е забравил да вземе със себе си въжето и кърпата от тялото на нещастника. После е пуснал в пощенската кутия писмото до мен и с това историята е приключила. Ще разберем за поредната му крачка, когато стане дума за алибито му. Сега можете да ми задавате въпроси.
Трима от адвокатите заговориха едновременно. Креймър обаче се оказа по-гласовит.
— Какви доказателства имате?
— Никакви.
— Тогава каква е ползата от всичко това?
— То изяснява ситуацията, като изключва предположението, че Къриган си е признал за убийствата и после се е самоубил. Доказах ви, че първото е лъжа, а второто — доста по-уязвимо. Не бе трудно да ви убедя, че това не е самоубийство. Доста по-трудно е да се покаже, че е убийство и кой го е убил. Разрешете да продължа.
— Да. Дано да имате нещо по-съществено от догадки.
— Имам въпрос — намеси се Кастин. — Това е начин да се обвини в убийство някой от присъстващите, така ли?
— Да.
— Тогава бих искал да си поговорим на четири очи.
— Не, дявол го взел! — избухна Улф. Стараейки се да се успокои, той заклати глава вляво и вдясно. После сухо каза на Кастин: — Значи, след като ви изясних ситуацията, нещата започнаха да се изясняват и за вас? Искате да ми подскажете нещо? Няма нужда от подсказване, мистър Кастин. — погледът му отново обиколи присъстващите. — Преди да преминем към подробностите, позволете ми една забележка. При първото четене на писмото — той почука по страниците, — забелязах грешка, която сочеше, че то не е писано от Къриган. Поведението на Къриган в Лос Анджелис явно сочеше, че не е чел ръкописа. Но това писмо би могло да бъде написано от вас, мистър Фелпс, или от вас, мистър Кастин, или в краен случай от мистър Бригс. Може да е написано не от Къриган, а от всеки, който е извършил дела, приписващи се в това писмо на него. Ето защо първо трябваше да разбера кой от вас има достъп до пишещата машина в „Клуба на пътешественика“. Установих, че никой не е имал достъп и следователно никой от вас не е писал срещу О’Мелли. Значи ако някой е извършил трите убийства, то причина за това би трябвало да е нещо друго, а не желанието да се прикрие авторът на доноса.