Всички мълчаха, без да свалят очи от Улф.
— Доколкото разбирам — кимна Улф, — той е трябвало да се възползва от пишеща машина, която не се вижда от вас. Може би трябва да разпитаме и другите сътрудници, които сега не са тук, може някой да го е видял. Искам добре да разберете положението. Този плик е сериозна улика. Ако мистър О’Мелли го е държал в ръце и е печатал на него адреса, по всяка вероятност има оставени отпечатъци. Не вярвам в онази сутрин да е бил с ръкавици. Освен това не е толкова трудно да се разбере на коя машина е писан. Ако се окаже, че това е една от машините, стояща на някое от бюрата ви, уважаеми дами, а мистър О’Мелли откаже да го е писал, то някоя от вас, уважаеми дами, може да се окаже в затруднено положение. Може би от нея ще се заинтересува полицията.
— Това е моята машина — мрачно каза някой, но така тихо, че едва дочух казаното.
Кой мислите, че беше? Красавицата Елинор.
— Аха. Позволете да узная името ви.
— Елинор Грубър — неохотно каза тя.
— Разкажете ни за случилото се, мис Грубър.
— Търсех нещо в архива, когато той попита дали може…
— Той означава мистър О’Мелли, нали?
— Да. Попита дали може да използва машината и аз казах „да“. Това е всичко.
— Адрес върху плика ли печата?
— Не зная. Ровех в архива с гръб към него.
— Имахте ли върху бюрото чисти пликове?
— Естествено. В горното чекмедже.
— Колко време писа той на машината?
— Не зная. Съвсем малко. — Минута-две?
— Казах: много малко. Не съм гледала часовник.
— Но време достатъчно за написване на адрес на плик?
— Естествено. Това става за секунди.
— Видяхте ли да държи в ръцете си плик?
— Не съм гледала. Бях заета.
— Благодаря, мис Грубър. Извинете, че се наложи да напрегнете паметта си, но се радвам, че тя не ви изневери — Улф погледна към Конрой О’Мелли. — Сега ще трябва да разговаряме с вас, мистър О’Мелли. Няма да формулирам усложнен с подробности въпрос. Просто питам, вярно ли е, че в онази събота сте извършили това, което твърдят тези две дами?
О’Мелли сякаш се бе преобразил. Горчивата гънка бе изчезнала от устните му и бузите сякаш станаха гладки и розови. Изглеждаше поне десет години по-млад, а очите му горяха като фенери. В гласа му се появиха резки нотки.
— Предпочитам да ви слушам. Докато свършите да говорите.
— Много добре. На вас ви е ясно, че ви обвинявам в убийство.
— Да. Можете да продължите.
Пърли Стебинс стана, заобиколи Креймър и Бригс, взе стол и седна отзад и малко вдясно от О’Мелли. Последният дори не го погледна.
— Очевидно е — продължи Улф, — че взимането от О’Мелли и подменянето на плика, с цел върху молбата да се появи въпросната отметка, все още не прави от О’Мелли убиец. До това време мнозина от нас бяха научили заглавието на романа: „Не се надявайте…“ и не бе невъзможно да се направи връзка със сто четиридесет и пети Псалм. Но този факт доказва, че О’Мелли е искал да ми поднесе доказателство за връзката на някой от вашата кантора с ръкописа и следователно с убийствата, по-точно Къриган. Аз…
— Защо точно Къриган? — попита Кастин.
— Това се каня да обясня. Имам намерение да ви кажа нещо, което не мога да докажа, както в случая с Хикс. Той все още е Хикс, но аз ще го наричам О’Мелли. Най-странното в писмото-признание е това, че съдържанието на ръкописа е именно такова, каквото се описва, че всяка подробност в него отговаря на действителността и се отличава с голяма точност. Човекът, който го е писал, действително е намерил ръкописа на Дайкс в бюрото му и го е прочел. Той е бил в дома на Дайкс, разговарял е с него и го е убил. Убил го е именно по тази причина, която се описва в писмото: от страх какво може да се случи, ако някой узнае съдържанието на романа, по тази причина той убива мис Уейлман и мис Абрамс. Признанието е написано от О’Мелли. Той…
— Вие сте полудял! — извика Кастин. — В ръкописа е казано, че Къриган е написал доноса срещу О’Мелли. Нали така?
— Да.
— А О’Мелли е узнал за това, след като е намерил и прочел ръкописа.
— Да.
— Значи той е убил трима души, за да не може никой да узнае, че доноса срещу него е написал Къриган. Опазил ни Бог да повярваме в това!
— Той е убил тримата, за да му е по-лесно да убие четвъртия — Улф отново започна да обяснява. — Когато е разбрал, че кариерата му е разрушена от Къриган, той е решил да го убие. Но колкото и ловко да го е извършил, Дайкс е представлявал потенциална опасност. Дайкс е знаел, че на О’Мелли е известно кой е донесъл за подкупа. Ако сега Къриган внезапно умре от насилствена смърт, по какъвто и начин да стане това, Дайкс би могъл да проговори. Затова първи е трябвало да умре Дайкс. После, Джоан Уейлман — представлявала ли е заплаха за него? О’Мелли е трябвало да разбере това и те са се срещнали. Възможно е той да не се е канил да й причини вреда, за което се казва и в писмото, но когато тя е заговорила за приликата между романа и действителните събития, когато си е спомнила дори името му, с това си е подписала смъртната присъда. След пет часа тя е била мъртва.