Някъде назад изскърца стол. Джон Р. Уейлман стана и се придвижи напред. Присъстващите не сваляха очи от него. Улф замълча, но Уейлман мина на пръсти покрай стената и седна на освободения от Стебинс стол. Сега той виждаше лицата на адвокатите.
— Извинете — каза той, преди да седне.
Жените зашепнаха помежду си. Креймър погледна Уейлман и реши, че последният не е решил да си отмъщава, тъй като отново се втренчи в Улф.
— Остава още един човек, от когото е могла да възникне опасност. Рейчъл Абрамс. Дайкс вероятно е разказал за нея на О’Мелли, но и да не го е направил, последният е намерил разписката при обиска на квартирата на Дайкс. Ще ви прочета няколко изречения от признанието.
Той прелисти няколко страници и намери нужното място: „Нямах право да изпитвам отвращение от убийството на Джоан Уейлман дотолкова, че да се въздържа от по-нататъшни действия, защото ако нейната смърт е морално неприемлива, как да оправдая убийството и на Дайкс? След смъртта на Джоан аз престанах да се съмнявам. Сега при наличието на мотив аз бях готов за убийството на неограничено число хора, без да изпитвам и най-малкото угризение на съвестта. Затова, замисляйки убийството на Рейчъл Абрамс, аз размишлявах само дали това е необходимо и може ли да го осъществя, без да се подлагам на излишен риск. Необходимо е, реших аз.“ Улф вдигна очи.
— Това е изключителен документ. Пред нас е човек, който говори откровено, дори облекчава душата си и спокойно разказва за превръщането си от нормален човек в хладнокръвен убиец, но избягва мисълта за възможно наказание и приписва отговорността за престъплението на друг човек. Това е хитър и ловък ход и така би могъл да удържи победа, ако мистър Уейлман не бе прибягнал до моите услуги. Ако не бе проявил настойчивост, независимо от големите разходи и неведнъж загубените надежди. Но аз малко изпреварвам събитията. Това признание на подлежи на съмнение, но в него има един недостатък. Когато той тръгва да убива Рейчъл Абрамс, на двадесет и шести февруари, преди две седмици, тя едва ли е представлявала опасност за него. Той е знаел…
— За О’Мелли ли продължавате да говорите? — прекъсна го Кастин.
— Да.
— В такъв случай вие грешите. Точно преди две седмици О’Мелли е бил в Атланта.
— Ще стигна и до това — кимна Улф. — До този ден той е знаел, че водя разследване и че се интересувам от Байрд Арчър и ръкописа. Значи мога да открия Рейчъл Абрамс. Преди всичко е трябвало да се отърве от нея, което и прави две минути преди пристигането в бюрото и на мистър Гудуин. Това е всичко. Подготовката е завършена. Сега трябва да се заеме с истинската цел — убийството на Къриган. Немислимо е да се откаже от него, но обстановката започва да се усложнява. Желаейки да разбере какво ми е известно, той се обажда на Къриган и предлага да ме посетите и да отговорите на въпросите ми. Вие дойдохте. По всяка вероятност моята молба да ми покажете заявлението на Дайкс за напускане го навежда на мисълта да стовари всичко върху Къриган. Но това не е толкова важно. Като първа крачка той прави тази бележка преди да ми изпратите заявлението, като подправя почерка на Къриган.
Улф замълча и погледна Уейлман. Последният не сваляше поглед от О’Мелли, но явно не се канеше да предприеме някакви действия.
— Когато полицията започва да разпитва за написаното на ръка — продължи Улф, — О’Мелли се присъединява към мнението на останалите и твърди, че аз съм авторът. После идва писмото на мисис Потър, което само му помага. Той е знаел, че това е капан, направен или от мен, или от инспектор Креймър, тъй като всички копия на ръкописа са унищожени. Не знам какво сте говорили тези дни помежду си, но съм сигурен, че ловко ви е насочил към мисълта да изпратите Къриган в Калифорния. Резултатът надминава очакванията му. Когато Къриган се връща, вие отново идвате при мен и О’Мелли още веднъж се убеждава, че аз само му помагам, като отказвам да кажа каквото и да е и почти съм готов за действие. А това вече е заплаха, зловеща и неминуема, независимо над кого е надвиснала. Не е трудно да се допусне, че Къриган, ако наистина е престъпник, ще избере именно този миг за самоубийство. О’Мелли действа хитро и безжалостно. Само десет часа, след като вие ме бяхте посетили, той набира моя номер и ми представя възможността да чуя изстрела, който слага край на живота на Къриган.