— Разбирам. Радвам се, че всичко свърши. Толкова добре ви чувам, сякаш сте до мен.
— Вие също. Как е там? Вали ли дъжд?
— Напротив. Грее слънце и е топло. Нима в Ню Йорк вали ДЪЖД?
— Ами да. Сигурно съм го донесъл със себе си. Помните ли как изглеждах в деня, когато ме видяхте през процепа на вратата?
— Разбира се. Никога няма да го забравя.
— Аз също. Бъди щастлива, Пеги!
— Ти също, Арчи.
Аз оставих слушалката и отново се намръщих. Какво пък, след двадесетина години нейният благоверен може да умре и тогава тя ще стане моя.