Цитирам я изцяло:
„Номер: 16273
дата: втори октомври
име и адрес: Байрд Арчър, Ню Йорк, Клинтън Стейшън, до поискване.
Заглавие: «Не се надявайте…»
Жанр: роман, 246 страници
Пощенски разходи: 63 цента. Виж разписката.
Прочел(а): Джоан Уейлман
Мнение: Не се приема. Изпратено по пощата на 25 окт.“
Ето и цялата ми плячка. Ръкописът е изпратен по пощата. Никой не е чувал за Арчър. Никой не е виждал ръкописа и не знае нищо за него. Ако Джоан е говорила с някого, то никой не си спомня. На никого не е разказала за позвъняването на Арчър и предстоящата среща. Подобни „никой не…“ бих могъл да изброя на цяла страница.
Вечерта доложих на Улф:
— Работата е в кърпа вързана. Двеста четиридесет и шест страници тежат повече отколкото двадесет и една унция. Или е печатал на двете страни на листа или е използвал цигарена хартия, или си е пестил разходите за марки. Остава ни да изберем едно от трите, и хоп залавяме убиеца.
— Нещастен палячо! — изръмжа Улф.
— Имате ли по-добро предложение? От боклука, който съм събрал?
— Не.
— Добре. Тогава ето какво: двата ми дни са чиста загуба. Двата дни маратон на нашите момчета — чиста нула. По две стотачки на ден и четири стотака от парите на мистър Уейлман са излетели през прозореца. Ако е детективска агенция, номерът минава, но за вас това не е типично. Залагам седмичната си заплата, че през последните четиридесет и осем часа дори не сте мърдали сивите си клетки.
— За какво? — попита Улф. — Не мога да се дуелирам със сянка. Дай ми нещо, за което да се захвана. Жест, дума, миризма, звук, в края на краищата. Каквато и да е дреболия!
Съгласих се, макар че за нищо на света не бих признал, че той е прав. Всъщност цяла армия опитни следотърсачи на Креймър са търсили Арчър и какво са открили? Но това не значеше нищо. Все пак никой нямаше понятие как изглежда нашият човек. Не са намерили никого, който дори да е срещал човек с такова име. Освен името, няма никакви други доказателства, че това лице не е фантом, а съществува-в действителност. Същото е да измислим човек с име като Фритъм Чоъд и после да тръгнем да го търсим. Ще погледнете в указателя, и после?
Останалата част от седмицата прекарах в изучаване на обзавеждането на различни издателства. Разбрах, че „Саймън и Шустър“ обожават модерното и си падат по него, като купуват всичко без оглед на цената. „Харпърс брадърс“ харесват старата мебел и не обичат пепелниците. „Вайкинг прес“ като приемат жени на работа, обръщат внимание на външността и формите. Помещенията на „Макмилан къмпани“ са обзаведени като вагоните Пулман — с кожени дивани, и така нататък в същия порядък. Накратко казано, обхванах целия спектър, но единствената ми печалба бе, че си уредих вечеря с една младичка сътрудничка на „Скрибърс“, която ми се стори, че знае нещо. Що се касае до Байрд Арчър, никой не бе чувал за него. Ако е носил ръкописа си в друго издателство, то никакви следи от този факт не бяха оставени.
През уикенда на два пъти осъществих контакт с Пърли Стебинс. Ако ние бяхме на сухо, полицията също нямаше с какво да се похвали. Вярно, че бяха открили някакъв Байрд Арчър в провинцията на щата Вирджиния, но човекът бил на осемдесет и нещо години и само бил чувал слухове за това как е изнамерена азбуката. Креймър хранеше надежда да установи някаква връзка между Леонард Дайкс и Джоан Уейлман. Трима от най-добрите му хора работеха в тази посока. Когато в неделната вечер докладвах всичко това на шефа, той само изпуфтя:
— Магарета. Та аз им дадох на тепсия тази връзка и то сдъвкана.
— Да, сър — съчувствено казах аз. — Затова сте толкова изтощен.
— Не съм изтощен. Дори не съм изморен.
— Значи съм излъгал нашия клиент. Той телефонира днес и му казах, че сте напълно изтощен, мърдайки си сивите гънки за неговия случай. Нямах избор — човекът губи търпение. Какво й е на бирата? Много ли е студена?
— Не. Мисля си за теб. По-голямата част от машинописките са жени, нали така?
— Не по-голямата част, а всички.
— В такъв случай от утре започваш да се занимаваш с машинописките. Може би на теб повече ще ти провърви отколкото на Сол, Фред и Ори, макар че и те ще вършат същото. Преди да се насочим по друга следа, ще довършим с тази. Сред машинописките сигурно ще се намерят млади и привлекателни, така че не се преуморявай.
— Тъй вярно! — погледът ми изразяваше възхищение. — Вашите идеи ме хвърлят в свещен трепет. Идеята ви е гениална!
— Какво друго бих могъл да направя?! Дявол да го вземе! — избухна Улф. — Намери нещо, каквото и да е. Ще успееш ли?