— Ето защо си необходим. Аз не бих могъл да го направя.
— Ще се научиш и ти, приятелю Данил. Може би съвсем скоро.
Д.Ж. се върна.
— Колкото и да е странно, тя се съгласи да се срещне с теб, Данил. Дартерът и шофьорът ще пристигнат всеки момент и колкото по-бързо тръгнете, толкова по-добре. Аз отивам в апартамента на Гладиа.
Двата робота излязоха във вестибюла да чакат.
— Той е много щастлив — отбеляза Жискар.
— Така изглежда, приятелю Жискар, но се опасявам, че за нас лесното мина. Без проблеми успяхме да убедим мадам Гладиа да ни пусне сами. После, макар и малко по-трудно, склонихме капитана да ни уреди среща със заместник-министъра. При нея обаче може да стигнем до задънена улица.
87
Шофьорът хвърли един поглед към Жискар и куражът му сякаш се изпари.
— Вижте какво — обърна се той към Данил, — казаха ми, че ще ми платят двойно, за да кача някакъв робот. Но в градовете не се допускат роботи и може да си навлека големи неприятности. Парите няма да ми помогнат, ако ми вземат талона. Не може ли да кача само вас, мистър?
— Аз също съм робот, сър — отвърна Данил. — Ние вече сме в Града, и то не по ваша вина. Опитваме се да излезем вън от него, в което вие ще ни помогнете. Отиваме при високопоставен държавен служител, който се надяваме да уреди това, и ваш граждански дълг е да ни съдействате. Ако откажете да ни качите, ще станете причина за задържането на роботи във Града, а това може да се сметне за противозаконно.
Лицето на шофьора се успокои.
— Влизайте! — каза той грубо. И въпреки всичко много внимателно затвори плътната полупрозрачна преграда, която го отдели от пасажерите.
— Трудно ли стана? — попита тихо Данил.
— Съвсем лесно, приятелю Данил. Твоите думи свършиха почти цялата работа. Изумявам се как може комбинацията от твърдения, всяко от които поотделно е вярно, да постигне ефект, какъвто истината сама по себе си не би могла.
— Често съм го забелязвал в разговори между хората, приятелю Жискар, дори между иначе честни човешки същества. Подозирам, че в такива случаи им служи за оправдание някаква по-висша цел.
— Имаш предвид Нулевия закон.
— Или някакъв негов еквивалент — ако в човешкото съзнание има негов еквивалент… Приятелю Жискар, преди малко ти каза, че вероятно съвсем скоро ще се сдобия с твоите способности. Подготвяш ме за това, така ли?
— Да, приятелю Данил.
— Защо? Ако мога да попитам?
— Отново Нулевият закон. Моментната слабост в краката ми даде да разбера колко болезнени са за мен опитите да го приложа. Възможно е да ми се наложи още днес да подчиня действията си на Нулевия закон — в името на спасението на света и човечеството. А може и да не успея да го направя. Подготвям те малко по малко, за да мога да ти дам последните инструкции, когато му дойде времето. Тогава всичко ще си дойде на мястото.
— Не виждам как може да стане това, приятелю Жискар.
— Когато му дойде времето, ще стане от само себе си. Тази техника съм използвал в много по-малък мащаб при роботите, които изпращах на Земята. Това беше още по времето, когато ги допускаха в Градовете, и точно те помогнаха да се промени нагласата на земните лидери в полза на изпращането на заселници.
Дартерът1, който нямаше колела, а се движеше на около сантиметър над земята, се носеше през някакви коридори, специално предназначени за такива превозни средства, и то със скорост, напълно достойна за името му. После излезе в един от обикновените коридори. От лявата страна успоредно на пътя минаваше експресната магистрала. С чувствително намалена скорост дартерът зави наляво, спусна се под експресната линия, изскочи от другата страна и след един участък от около половин миля, пълен със завои, спря пред главния вход на някаква сграда с орнаменти.
Вратата на дартера се отвори автоматично. Данил слезе пръв, изчака Жискар и подаде на шофьора някаква хартийка, която му бе връчил Д.Ж. След като внимателно го огледа, шофьорът затвори рязко вратите и бързо потегли, без да отрони и дума.
88
Вратата не се отвори веднага след техния сигнал и Данил предположи, че ги оглеждат. Най-после отвътре се показа една млада жена и боязливо ги поведе към вътрешните помещения на сградата. Тя избягваше да гледа към Жискар, но към Данил прояви нещо повече от обикновено любопитство.
Завариха заместник-министър Квинтана седнала зад огромно бюро. Тя се усмихна и заговори с малко престорено весел тон.
— Два робота без придружител. Не е ли малко опасно това за мен?
— Съвсем не, мадам Квинтана — сериозно отвърна Данил. — За нас е не по-малко необичайно да виждаме хора, несъпровождани от роботи.